Снимка: Sony Pictures
*Текстът съдържа леки спойлери за „Caught Stealing / Хванат в кражба“.
Дарън Аронофски е много неща. Вече близо 30 години работи в Холивуд, започвайки още през 1998 г. с нискобюджетния „Pi“. Режисирал е Натали Портман („Черен лебед“) и Брендън Фрейзър („Китът“) до „Оскар“. Филмите му са едни от най-високо оценяваните – и едновременно най-спорни – в последните две десетилетия. Достатъчно е да споменем легендарно разделящия публиката „Майка!“, който получи изключително рядката оценка „F“ от CinemaScore. Но едно нещо почти никога не може да се каже за Аронофски: че прави забавни филми.
Поне досега.
След като през 2022 г. режисира адаптацията на пиесата „The Whale“ за A24, Аронофски реши напълно да смени посоката. Резултатът е „Caught Stealing“ – вече по кината. Стегнат, напрегнат, на моменти дори секси криминален филм с Остин Бътлър („Елвис“) в главната роля, подкрепен от впечатляващ каст – Зоуи Кравиц („Батман“), Мат Смит („Doctor Who“) и дори музикалната суперзвезда . Но най-важното – за първи път в кариерата си Аронофски е създал филм, който може да бъде наречен наистина забавен.
Историята следва Ханк Томпсън (Бътлър) – бивш бейзболист, съсипан от живота, който работи като барман в Ню Йорк през 90-те. Животът му е прост, а връзката му с приятелката му Ивон (Кравиц) тепърва се развива. Когато съседът му пънкар го моли да гледа котката му, Ханк несъзнателно се заплита в мрачния свят на градската престъпност. Оттам започва хаосът.
В рецензията си вече споменах колко е изненадващо „забавен“ този филм, но с времето усещането стана още по-силно. Аронофски е безспорно талантлив режисьор, но трудно може да бъде обвинен, че обикновено създава „приятни“ или лесни за гледане филми. Той не е човек за пуканкови блокбъстъри. И именно затова е впечатляващо колко добре му се получава този нов подход повече от 25 години след дебюта си.
Снимка: Searchlight Pictures
„Реквием за една мечта“ е шедьовър, но и ужасяващо тежък филм – от онези, които хората казват: „Обичам го, но никога няма да го гледам пак.“ „Изворът на живота“ е необичайна епична история, но със сигурност никой не би я нарекъл „забавна“.
Същото важи и за по-интимните му филми. „Кечистът“ показва бруталната страна на кеча чрез невероятното изпълнение на Мики Рурк, но е дълбоко тъжен филм. „Black Swan“ може би е най-близкото до „забавление“ в кариерата му, но това е удоволствие за по-мрачните вкусове на определен тип киномани. За повечето зрители си остава доста напрегнато и обезпокоително преживяване.
„Caught Stealing“ обаче е съвсем друго усещане – по-близо до ранните криминални истории на Гай Ричи като „Гепи“, отколкото до който и да е друг филм на Аронофски. Това до голяма степен се дължи на романа на Чарли Хюстън, по който е направен сценарият (и написан лично от самия автор). Аронофски не за първи път работи по адаптация – припомнете си библейския „Ной“ – но за пръв път избира материал, в който има радост, динамика и „old school“ кино забавление.
Разбира се, филмът не е чисто „пътуване на радостта“. Ханк преминава през ада – има насилие, смърт, травми и доста мрачни образи. Но подобно на филмите на Куентин Тарантино като „Глутница кучета“, „Caught Stealing“ съчетава насилие и мръсен свят с усещане за класическо, динамично забавление. Това е напълно нова скорост за Аронофски – и такава, която публиката със сигурност би искала да види от него и в бъдеще.
„Caught Stealing“ вече е по кината. А ето и какво ви очаква във филма: