The Whale / Китът

MelonSmasher

28-04-2023

10/10 Шедьовър, един от най-добрите филми, които съм гледал!

Бях в плен на този филм от началото до края. Дарън Аронофски режисира завладяващ емоционален триумф в киното и Китът заслужава множество награди главно за изпълнението на Брендън Фрейзър! Обичам есетата, завладяващите сцени, това колко честни са всички и стоплящите сърцето вибрации. Нямам никакви оплаквания, това е перфектен филм. Надявам се, че Брендън се е възстановил, понеже тази роля е била изключително тежка за изиграване. Всяка сцена си заслужава да се гледа, примесени са предимно драма и някои елементи на комедия, преляти едно в друго много добре. Надявам се филмът да получава само най-високи оценки от критиците, понеже заслужава само и единствено това. Горещо препоръчвам The Whale.

ironmansnap

19-04-2023

8/10 Завръщането на любимия Брендън Фрейзър.

Нека започна с това, че съм фен на Фрейзър още от времето, когато като дете гледах "Човекът от Енчино", и този човек винаги ще бъде един от любимите ми актьори. Да го видя как бе изхвърлен от Холивуд - не беше кастван през по-голямата част от последното десетилетие, е много разочароващо за мен. Беше крайно време някой да му даде още един шанс, което Аронофски и А24 направиха. Изборът им се оказа успешен главно заради всеотдайното и емоционално изпълнение на Брендън.

Самият филм е доста по-малко претенциозен и по-честен от повечето подобни на него. Освен това е по-земна и пряма, от повечето объркващи творби на Аронофски. Честно казано, темата, която засегнаха в корена си разчита най-вече на чистата емоция и борба, която е майсторски изиграна от Фрейзър.

Появиха се много предубедени и възмутителни реакции, както и нелепи предположения, основани на факта, че Фрейзър носи костюм на дебеланко/получава протези, за да изглежда като човек с болестно затлъстяване. Не виждам защо това е проблем, главно поради факта, че това е филм, направен, за да забавлява, и за да го направи, понякога се носят неща или грим, за да се промени външният вид на актьора. Трудно би било да се избере истински човек от улицата и да се накара да излее истинските си емоции на екрана. Не виждам това и да е нужно.

Това е много по-дълбоко от външния вид на Фрейзър във филма и истинското намерение и сила на тази творба. Хората трябва да видят това сурово и трогателно изпълнение на Брендън и то със сигурност ще предизвика вълнение. Определям го като полагащият се ренесанс и завръщане на Брендън Фрейзър. А както всички видяхме, Оскарът е безапелационно потвърждение за великолепното му изпълнение.

taking0ver

07-04-2023

8/10 Добър филм с невероятно изпълнение

Мисля, че има някои основателни причини да критикуваме този филм. Забелязва се методът сценична адаптация на пиеса. Това не винаги е нещо лошо. В много случаи поставянето на един филм много подобно на начина, по който е поставена пиесата, акцентира върху това, което се случва в нея. За съжаление не мисля, че тук е така. Повтарящите се структури водят до някои мъртви точки. В този филм има и силно мелодраматичен тон, в който, честно казано звучи неуверено.

Това не е история за един много дебел мъж. Това е разказ за човек с изключително деструктивна хранителна зависимост, причинена от скръб и съжаление, и пълната липса на самоуважение, която понякога съпътства тези чувства. Виждали сме филми, които се фокусират върху наркотици, алкохол, хазарт и секс, но очевидно, когато става въпрос за храна, единственото, което този филм може да прави, е да ви приканва да зяпате големия дебелак. Много странно заключение на доста зрители, което предполагам е породено от това, че са смятали, че това е всичко, което може да видят в него.

Не гледах този филм с идеята, че от мен се очаква да виждам Фрейзър като нещо по-малко от човешко същество, заслужаващо най-дълбоката ни съпричастност. Филмът парадира с някои шокиращи образи, особено в началото, но открих, че щом се сблъсках с тях, първоначалната ми реакция утихна и виждах Фрейзър такъв, какъвто е. Смятам за двоен стандарт това, че хората могат да гледат как Никълъс Кейдж се отдава на нелепи и карикатурни пристъпи на пиянство в "Да напуснеш Лас Вегас" и да обявят това за гениалност, но се възмущават от пристъпите на Фрейзър на БРУТАЛНО самоунищожително хранене и смятат, че трябва да го възприемаме само като изродско шоу.

Не смятам, че това е невероятен филм, и не бих го поставил сред най-добрите на Аронофски. Но твърдя, че изпълнението на Фрейзър е брилянтно! Филмът е несъвършен, но пък е чудесен разказ за вида пристрастяване, с което рядко се сблъскваме.