Резюме
Филмът се фокусира не толкова върху самото откритие, а върху човешкия шок от него - онзи момент, в който реалността се пренарежда и страхът не идва от чудовището, а от истината. Защото доказателството променя всичко: какво мислим за себе си, за вярата, за науката, за сигурността и за мястото ни в света. "Денят на разкриването" е психологически зареден разказ за границата между любопитството и ужаса - и за това дали сме готови да приемем отговора на въпроса, който човечеството задава от векове.
Как се приема филмът
"Денят на истината" разделя публиката най-вече заради разминаването между очакванията и това, което филмът всъщност предлага. Част от зрителите са влезли с надеждата за голямо фантастично събитие и история за извънземно разкритие, но получават по-бавен трилър за тайни, преследвания и хора, попаднали в опасна схема.
Най-честата критика е към структурата. Много реакции посочват, че филмът пази най-силните си идеи и по-същественото развитие за последната част, докато преди това прекалено дълго повтаря познати елементи от конспиративните трилъри. За някои зрители това води до усещане за разтеглен сюжет, предвидими обрати и екшън, който измества по-интересните въпроси за истината, общуването и човешката реакция към непознатото.
В същото време има и силно положителни мнения. Те откриват в "Денят на истината" по-скоро емоционална научна фантастика с послание за емпатия и надежда, отколкото обикновен филм за извънземни. Емили Блънт е сред най-често хвалените елементи, а режисурата, музиката и визуалният мащаб според по-доволните зрители печелят много от гледането на голям екран.
Филмът изглежда подходящ за търпелива публика, която харесва по-сериозни фантастични трилъри и не очаква непрекъснато темпо. Не е безспорен хит, но има достатъчно силни моменти, за да остане любопитно, макар и неравномерно завръщане към жанра.
Последни действия с този филм
Зрители, които го гледат, препоръчват или добавят в своя дневник.
6/10 Мрачни срещи от третия вид
Много очаквах този филм. Завръщане на Спилбърг към темата за извънземните - това нямаше как да не бъде нещо голямо... нали?
Оказа се обаче по-скоро трилър за хора, които крият тайни и бягат от правителството. Два часа почти основно това, докато най-накрая филмът не започне наистина да става интересен.
Като трилър е приличен, със sci-fi елементи, но не повече. Това, което го държи над водата, е страхотното изпълнение на Емили Блънт, която все повече ми става една от любимите актриси.
Не мисля, че някога ще го гледам отново. Не е лош филм, но не е и достатъчно силен, за да остане като нещо повече от малка бележка под линия в забележителната кариера на Спилбърг.