Снимка: Getty

Манастирът се превръща в истинска „тенджера под налягане“ в този напрегнат и енергичен разказ за съдбовна седмица от живота на младата Майка Тереза. Именно така стартира секцията „Ориджонти“ на тазгодишния кинофестивал във Венеция. Македонската режисьорка Теона Стругар Митевска отброява дните – от седем до едно – и изтръгва от Нуми Рапас игра с разголена, сурова интензивност. Тя крачи по коридорите с лице, пламнало от ярост. Рапас е далеч от пробивната си роля в „Момичето с драконовата татуировка“ – и все пак духът е сходен. Ако Майка Тереза никога не стига дотам да замахне с брадва към сестрите, усещането, че може, придава на филма приятна доза опасност.

Действието ни връща в 1948 г., в нажеженото сърце на Колката. Сестра Тереза вече е уморена от учителската си роля в манастира „Лорето Ентали“. „Аз съм жена в система, управлявана от мъже“, оплаква се тя пред съчувствения отец Фридрих (Никола Ристановски). Но в същото време е чула и повика „отгоре“.

Тереза изпраща молба до Ватикана за разрешение да създаде собствена мисия. Докато отговорът се бави, търпението ѝ се изчерпва, а междувременно я връхлита нов проблем. Нейната наследница – сестра Агнешка (Силвия Хукс) – признава, че е бременна. Тереза е едновременно скандализирана и отвратена, но и дълбоко привързана към нея. „Аз никога не бих пожертвала мисията си за земни удоволствия“, отсича тя – само един от многото диалози, написани прекалено директно.

Снимка: IMDB

Преди премиерата, актрисата Нуми Рапас, превъплатила се преди в главната роля във филма The Girl with the Dragon Tattoo (Мъжете които мразеха жените), определи филма като „пънк-рок“ преразказ на живота на светицата, но резултатът е по-скоро „евро-метъл“. Саундтракът е изпълнен с рифове и ревербериращи китари, а кулминацията е дълга сцена на headbanging – когато булките Христови танцуват нощем в коридорите. Подход, който в крайна сметка вдига повече шум, отколкото светлина – разголва Тереза, но не я разнищва в дълбочина.

Ясно е обаче, че Тереза копнее да тръгне по свой път и да се посвети на бедните и нуждаещите се. Но дали мотивите ѝ са чисто алтруистични? Според писателя Кристофър Хичънс тази „бяла спасителка“ не е била приятел на бедните, а на самата бедност, приемайки колкотските гета като удобна почва за католическо обръщане. „Майка“ не опровергава напълно тази теза, въпреки че честите кадри „от Божия гледна точка“ оставят вратичка за идеята, че по-висша сила може би направлява ръката ѝ и изпитва вярата ѝ. За Тереза бременността на Агнешка е просто дразнещо препятствие, още един „грях“ за изчистване преди собственото ѝ освобождение. А може би това е истинското морално изпитание, чрез което ще бъде оценена нейната мисия.

Времето изтича, а Тереза жадува отговор. Тя забързва крачка, минавайки през манастира като небесна версия на сестра Ратчед. Изтрива кръвта от було на монахини, вади червеи от тялото на осакатен просяк, който през цялото време се смее и мастурбира. Очите ѝ блестят, кожата ѝ е опъната като барабан.

Тереза е разкъсана – и филмът също. С наближаването на деня на „присъдата“, „Майка“ се люлее между желание за вярна, биографична хроника и пориви към по-смела, жанрова история. Най-силна е, когато прилича на италиански giallo-хорър: ексцентричен разказ за фанатична монахиня, объркала Бога със Сатаната и повела стадото си право към пламъците.

Филмът „Майка“ бе представен на кинофестивала във Венеция. Вижте трейлърът тук: 

Най-четени

Джеръми Стронг: Дуел в дигиталната сянка

„Гренландия 2: Миграция“ идва през януари 2026 – нова борба за оцеляване започва

Гениите в бяло: Разум срещу сърце

Нова мрежа от лъжи

Тарантино и Медсън: Лоялност под обстрел

Бонд влиза в нова ера: Създателят на „Peaky Blinders“ ще пише сценария, а режисурата е поверена на Дени Вилньов