Марк Ръфало (Mark Ruffalo)

Многократно награждаваният актьор Марк Ръфало е роден на 22 ноември 1967 г. в Кеноша, Уисконсин, със скромни средства в семейството на бащата Франк Лорънс Ръфало, строителен бояджия, и Мари Роуз (Хебърт), стилистка и фризьорка; произходът на баща му е италиански, а майка му е наполовина от френско-канадски и наполовина от италиански произход. Марк се премества със семейството си във Вирджиния Бийч, Вирджиния, където изживява по-голямата част от тийнейджърските си години. След завършване на гимназия Марк се премества със семейството си в Сан Диего и скоро се премества на север, като накрая се установява в Лос Анджелис.

Първоначално Марк посещава курсове в консерваторията "Стела Адлер", а впоследствие става съосновател на театралната компания "Орфей", която е собственост на "Equity-Waiver" и в която работи на почти всички позиции. От актьорско майсторство, писане на сценарии, режисура и продуциране до управление на осветлението и изграждане на декори, докато изгражда автобиографията си.

Преминавайки към киното и телевизията, несполучливият филмов дебют на Марк е ролята на скитника Кристиан в опус на ужасите "Огледало 2: Гарвански танц" (1994 г.) и се завръща към филмовата поредица в ролята на Джоуи с "Огледало 3: Воайор" (1995 г.). Продължава през 90-те години на миналия век доста неразбираемо с още второстепенни роли в хоръра Зъболекарят (1996) с лудия Корбин Бърнсен; забавно парфюмиране в неясната драма Последното голямо нещо (1996); трета роля в препиращата се комедия за възрастни Джери Стилър/Анн Мира Риба във ваната (1998); и военната драма Церемония... Ритуалът на любовта (1976) на режисьора Анг Лий.

Занимавайки се с барманство в продължение на почти десетилетие, за да свърже двата края, и обезсърчен дотолкова, че да се откаже от него, една случайна среща и последвалото сътрудничество с драматурга и сценарист Кенет Лонерган наближавайки хилядолетието променя всичко. Ръфало печели успех в Ню Йорк през 1996 г. в оф-бродуейската пиеса на Лонерган "Това е нашата младост" - история за проблемни млади хора. Това го довежда до главната мъжка роля във филмовата драма на Лонерган "Можеш да разчиташ на мен" (2000 г.), отличена с "Оскар", в която играе невръстния брат на Лора Лини. Изпълнението му предизвиква възторжени отзиви и сравнения с ранния Марлон Брандо.

Руфало никога не се е обръщал назад. Следват забележителни роли в The Last Castle (2001), XX/XY (2002) и Windtalkers (2002), въпреки че през 2002 г. Руфало е диагностициран с акустична неврома, вид мозъчен тумор. Въпреки че туморът е доброкачествен, операцията води до частична парализа на лицето, от която той се възстановява напълно. През 2003 г. Ръфало получава главни роли заедно с две популярни женски звезди, като играе полицейски детектив срещу Мег Райън в "В разрез" (2003) и любовния интерес на Гуинет Палтроу в комедията "Изглед от върха" (2003).

Въпреки че и двата филма бяха големи касови разочарования, през 2004 г. Руфало участва в четири забележителни (макар и много различни) филма - "Вече не живеем тук" (2004), "Вечното слънце на неопетнения ум" (2004), "13 години до 30" (2004) и "Залог" (2004), които затвърдиха способността му да бъде както популярен главен актьор, така и признат актьор в комедия или драма.

След 2004 г. Руфало е постоянно на работа, с главни роли в популярни холивудски филми и независими продукции, които продължават да го утвърждават като един от най-стабилните актьори в киното: "Точно като в рая" (2005), "Всички мъже на краля" (2006), "Зодиак" (2007), "Пътят на резервата" (2007) и "Братята Блум" (2008). Дебютира и на Бродуей в ролята на Мо Акселрод в пиесата "Събуди се и пей!".

През 2010 г. Ръфало постига нещо като пробив, като режисира независимия филм "Съчувствие към вкусотията" (2010), който му носи Специалната награда на журито на филмовия фестивал "Сънданс", и се снима в ролята на баща-донор на сперма на лесбийската двойка Анет Бенинг и Джулиан Мур в "Децата са добре" (2010). Ролята му в идиосинкратичната домашна комедия/драма му носи номинации за Оскар, Independent Spirit Award, Screen Actors Guild и BAFTA за най-добър актьор в поддържаща роля. След това печели още две номинации за най-добра поддържаща мъжка роля като олимпийски шампион по борба във филма "Ловец на лисици" (2014) и като журналист, работещ за разкриване на скандала със сексуалните посегателства на Католическата църква във филма "Спотлайт" (2015). През 2017 г. актьорът се завръща на Бродуей в "Цената" на Артър Милър.

Следват високопрофилни роли във филмите "Shutter Island" (2010) на Мартин Скорсезе и дълго отлагания филм на Лонгеран "Маргарет" (2011), преди Руфало да се появи като д-р Брус Банър, известен още като Хълк, във филмовия блокбъстър на Джос Уедън "Отмъстителите" (2012). Спечелването на изключително положителни отзиви за роля, в която актьорите Ерик Бана и Едуард Нортън не успяха да намерят успех в предишните филми, превръща Ръфало в касова екшън звезда в допълнение към признатия от критиката актьор. Той често се връща към ролята на Банър/Хълк във филми на Marvel като "Железният човек 3" (2013 г.), "Отмъстителите: Ерата на Ултрон (2015), Тор: Рагнарок (2017), Отмъстителите: Безкрайна война (2018), Капитан Марвел (2019) и Отмъстителите: Ендгейм (2019),

Събрал се отново с бившата си колежка Гуинет Палтроу в комедийната драма "Благодаря за споделеното" (2012), той продължава да печели номинация за "Златен глобус" за ролята на биполярен баща в "Безкрайно полярна мечка" (2014). Ръфало изпълнява и главната роля в адаптацията на Райън Мърфи на пиесата на Лари Крамър за СПИН-драмата "Нормално сърце" (2014 г.) и печели награда SAG и номинация за "Еми". По-късно той взима "Еми" за ролята на братята близнаци, единият от които е параноичен шизофреник, в "Знам, че това е истина" (2020).

Ръфало е женен за актрисата Сънрайз Койгни от 2000 г.; двойката има три деца - син и две дъщери. - И.И. превод