Лудия Макс: Пътят на яростта е едно от истинските чудеса на съвременното кино – визуално пиршество, създадено в епоха, в която много блокбъстъри изглеждат кухи и безжизнени. Режисьорът Джордж Милър успява да изгради мащабен свят, който съчетава екстремно действие и силно визуално въздействие. Както каза Стивън Содърбърг: „Не разбирам как още не снимат този филм и как няма стотици жертви.“

Истината е, че най-хаотичната част от продукцията не бяха пиротехниката, каскадите или прашната пустиня, а ожесточеният конфликт между главните звезди – Чарлийз Терон и Том Харди .

Две силни личности на ръба – сблъсък на характери и подходи

Милър признава, че и двамата актьори са с коренно различни методи на работа. Терон е дисциплинирана и точна – с балетно минало, което ѝ дава стабилност и прецизност. Винаги първа на снимачната площадка. Харди – по-хаотичен, „с вътрешни рани“, както го описва режисьорът – носи със себе си сурова енергия, която е трудно управляемa.

Милър се е надявал, че тази противоположност може да се превърне в искра, която ще засили екранната им химия. Вместо това, напрежението на снимачната площадка само ескалирало – особено по време на екшън сцените, при които Харди постоянно поставял под въпрос хореографията и смисъла на всяко движение, докато Терон предпочитала да следва указанията и просто да действа.

„Като родители в колата“ – ледени отношения и постоянни конфликти

Терон по-късно описва отношенията им така:
„Беше като двама родители отпред в колата – или се караме, или мълчим ледено. Не знам кое е по-зле. А останалите трябваше да ни търпят на задната седалка. Беше ужасно. Не трябваше да е така. Признавам си.“

Но истинският взрив настъпил след като Харди започнал редовно да закъснява с часове. Това не само изнервяло екипа, но се възприемало и като нарочен опит да доминира. Капката, която преляла чашата, дошла един ден при снимките в War Rig...

Терон избухва – „Глобете го за всяка минута!“

Сцената била планирана за 8:00 ч. Терон пристигнала навреме, подготвена и в пълен грим. Харди закъснял с цели три часа. Терон не издържала – с гняв го обвинила в неуважение, настоявайки да бъде глобен „за всяка минута, в която държи целия екип като заложник“, придружено от цветни изрази, които не можем да цитираме.

Харди реагирал агресивно, напрежението ескалирало, а Терон поискала женски продуцент да я представлява на терен. Така в Намибия пристигнала Дениз Ди Нови, но екипът на Милър не я допуснал на снимачната площадка, за да не се намеси в творческия процес точно в този уязвим момент.

Съжаления, осъзнаване и малка промяна в хода

Всички участници в конфликта по-късно признават вината си. Терон се чувствала „ужасена“, Милър съжалява, че не е бил по-внимателен към нейната позиция, а Харди осъзнава, че е бил „претоварен“ от натиска, който един по-професионален актьор би овладял.

И въпреки всичко – не всеки ден на снимачната площадка бил кошмар. Един ден Харди и Терон се качили на мотори и изведнъж атмосферата се променила. Харди показал съвсем друга, мека страна, която изненадала дори Терон и донесла мир, макар и късно.

Урок за бъдещето: Геният не извинява токсичното поведение

Макар Fury Road да се превърна в шедьовър и връх в кариерата на Милър, самият той признава: „Няма извинение за подобно поведение. Гениалността не оправдава токсичността.“

Добрата новина? При снимките на продължението Furiosa – въпреки трудностите – звездите Аня Тейлър-Джой и Крис Хемсуърт успели да избегнат същите конфликти. Може би все пак от миналото се учим.