Стивън Содърбърг / Steven Soderbergh

Стивън Содърбърг е един от най-иновативните и смели режисьори в съвременното американско кино — творец, който постоянно търси нови форми на изразяване и се противопоставя на всякакви шаблони. Роден е на 14 януари 1963 г. в Атланта, Джорджия, но израства в Батън Руж, Луизиана, където баща му е професор в Държавния университет на Луизиана, а майка му – педагог. Още като тийнейджър проявява изключителен интерес към киното и започва да експериментира с 16-милиметрова камера, снимайки свои късометражни филми, сред които и „Janitor“.

След гимназията заминава за Холивуд, където работи като монтажист, но скоро осъзнава, че иска да създава собствени проекти, и се връща в Луизиана. Там продължава да снима и да развива почерка си, който съчетава документална чувствителност с артистичен риск. През 1986 г. получава първото си голямо професионално признание — рок групата *Yes* му възлага да режисира концертния филм *Yes: 9012 Live*, който му носи номинация за „Грами“.

Истинският му пробив идва през 1989 г. с *Секс, лъжи и видеокасети* — интимна, провокативна и психологически наситена драма, която променя лицето на независимо американско кино. Филмът печели „Златна палма“ в Кан, а Содърбърг получава и номинация за „Оскар“ за оригинален сценарий, превръщайки се в едно от най-ярките имена на новото поколение режисьори.

През 90-те години Содърбърг продължава да експериментира с форми и жанрове, снима *Кафка* (1991), *King of the Hill* (1993), *Underneath* (1995) и *Schizopolis* (1996) — филми, които макар и по-трудни за масовата публика, демонстрират неговата интелектуална смелост и независим дух.

През 1998 г. постига комерсиален и критически успех с *Извън полезрението* (*Out of Sight*) — стилен криминален филм с Джордж Клуни и Дженифър Лопес, който бележи началото на дългогодишното му сътрудничество с Клуни.

Годината 2000 се оказва повратна в кариерата му: Содърбърг режисира два филма, които му носят двойна слава — *Ерин Брокович* и *Трафик*. И двата получават номинации за „Оскар“ за най-добър филм, а той става първият режисьор от десетилетия с две номинации в една и съща категория. *Трафик* му носи „Оскар“ за най-добър режисьор — признание, което утвърждава статута му на един от най-влиятелните автори на своето време.

След този успех Содърбърг се насочва към разнообразни проекти — от блестящия хибрид между стил и забавление *Ocean’s Eleven* и неговите продължения до експерименталния *Bubble*, политическия *Che* и психологическия трилър *Side Effects*. Той често работи и като собствен оператор и монтажист, използвайки псевдонимите Питър Андрюс и Мери Ан Бърнард — жест към родителите му, които винаги са подкрепяли творческите му търсения.

Освен с режисурата, Содърбърг е известен с желанието си да изследва границите между изкуство и индустрия — снима филми с малки екипи, експериментира с дигитална техника и разпространение извън традиционната киносистема.

Днес Стивън Содърбърг е признат не само като един от най-умните и продуктивни режисьори в Холивуд, но и като новатор, който непрекъснато доказва, че истинското кино може да бъде едновременно авторско и достъпно, лично и универсално.