Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
Какво е усещането да умираш... отново и отново?
Носителят на Оскар, режисьор и сценарист на „Паразит“, Пон Джун Хо ни представя ново и разтърсващо кино изживяване. „Мики 17“ разказва историята на един необикновен герой - Мики Барнс (Робърт Патинсън), който се озовава в доста необичайна ситуация. Работодателят му изисква пълна отдаденост от него, включително и да работи… до смърт.
Държава: United States, South Korea
7/10 – Забавно преживяване, което сравняваш с други заглавия
Филмът не предлага нещо революционно, а сатирата понякога е доста груба, но като цяло е добре заснето и носи онова чувство на „не би трябвало да се смея, но се смея“, което си струва.
Признавам си, както и много други вероятно ще направят, че неволно го сравнявах с Паразит. От Понг Джун-хо не очаквах черна комедия, която ще накара цялата зала да се смее. Ако го приемеш такъв, какъвто е, те очаква приятно изживяване.
Да, сатиричните препратки към Тръмп бяха като шамар в лицето, но въпреки това водеха след себе си смях.
Само едно нещо още ме гложди… каква беше тази мистерия със соса?
7/10 — Добра идея, която се изгубва по пътя
“Mickey 17” започва обещаващо с оригинален микс от сай-фай и хумор, но с напредването на историята губи фокус и завършва като нещо банално, с прибързан и безвдъхновен финал.
Робърт Патинсън прави силна роля, извън обичайния си жанр. Дори в по-лек тон, той придава дълбочина на героя си и внася емоционалност в иначе кух сценарий.
Темата за клонирането е интригуваща и изпълнена с морални дилеми, но филмът я загърбва и се насочва към по-слаба сюжетна линия с т.нар. Creepers — нещо, което не е обещано в трейлърите и не пасва на началния тон.
Филмът обаче впечатлява с визията си — декори, костюми и визуални ефекти изграждат убедителен футуристичен свят, който поне визуално компенсира разочароващия развой на историята.