Марк Ръфало / Mark Ruffalo

Марк Ръфало е роден на 22 ноември 1967 г. в Кеноша, Уисконсин, в семейството на строителния бояджия Франк Лорънс Ръфало и стилистката Мари Роуз Хебърт. Баща му е с италиански произход, а майка му е от смесен френско-канадски и италиански корени. Израснал в скромна среда, Марк прекарва тийнейджърските си години във Вирджиния Бийч, преди семейството да се премести в Сан Диего и по-късно в Лос Анджелис. Там той започва да посещава курсове в консерваторията „Стела Адлер“ и става съосновател на малката театрална компания „Орфей“, където освен актьор се изявява като сценарист, режисьор и дори техник по осветлението.

Киното го привлича още през 90-те години, макар първите му роли да са предимно в малобюджетни филми на ужасите като *Огледало 2: Гарвански танц* (1994) и *Огледало 3: Воайор* (1995). Почти десетилетие Ръфало работи като барман, преди да получи решаваща възможност – участието в пиесата на Кенет Лонерган *Това е нашата младост* (1996), което му носи признание в Ню Йорк. Срещата с Лонерган е съдбовна: тя води до филма *Можеш да разчиташ на мен* (2000), където Ръфало изпълнява ролята на непокорния брат на героинята на Лора Лини. Изпълнението му е възприето като едно от най-обещаващите на новото десетилетие и е сравнено с ранните роли на Марлон Брандо.

След този пробив той се утвърждава с участия в *The Last Castle* (2001), *XX/XY* (2002) и *Windtalkers* (2002). През този период обаче животът му е белязан от тежко изпитание – диагностициран е с доброкачествен мозъчен тумор, чието отстраняване временно води до парализа на лицето. Въпреки това Ръфало се възстановява напълно и скоро след това отново е на снимачната площадка.

Началото на новия век е белязано от разнообразни роли: той се появява в *Вечното слънце на неопетнения ум* (2004), романтичната комедия *13 години по-късно* (2004) и драмата *Залог* (2004), доказвайки, че може да бъде еднакво убедителен в арт кино и в комерсиални хитове. През следващите години затвърждава позицията си с филми като *Зодиак* (2007), *Братята Блум* (2008) и романтичната комедия *Точно като в рая* (2005).

Истинският пробив към масовата публика идва през 2012 г., когато Ръфало влиза в ролята на д-р Брус Банър/Хълк в *Отмъстителите*. С присъствието си той успява да вдъхне нов живот на персонажа и става едно от ключовите лица в киновселената на Marvel, появявайки се в редица хитове като *Ерата на Ултрон* (2015), *Тор: Рагнарок* (2017), *Безкрайна война* (2018) и *Ендгейм* (2019).

Паралелно с участието си в блокбъстъри, Ръфало продължава да избира и предизвикателни драматични роли. За *Децата са добре* (2010) получава номинация за „Оскар“, а по-късно е номиниран още два пъти – за *Ловец на лисици* (2014) и *Спотлайт* (2015). Сериалът *Нормално сърце* (2014) му носи награда от Гилдията на актьорите и номинация за „Еми“, а с превъплъщението си в двама братя близнаци в *Знам, че това е истина* (2020) печели „Еми“ за най-добър актьор.

Известен с ангажираността си към социални и екологични каузи, Ръфало често използва своята популярност, за да защитава правата на хората и околната среда. В личния си живот е женен за актрисата Сънрайз Койгни от 2000 г., като двамата имат три деца.

Днес Марк Ръфало е признат като един от най-универсалните актьори на своето поколение – способен да бъде едновременно харизматичен супергерой, комедиен партньор и драматичен актьор с дълбочина, който не се страхува да се изправи срещу трудни роли и истории.