Всички знаем с какво могат да ни разочароват филмите по комикси — прекалено зрелищни, объркани, залети с компютърни ефекти. Но има една по-иронична истина: повечето от тях всъщност не приличат на самите комикси. Вместо емоционални истории, каквито четяхме в рисуваните страници, днес виждаме безкрайни експлозии и всемогъщи герои с лъскави оръжия. А историите от старите комикси бяха нещо повече — сериализирани, понякога дори интроспективни сапунени драми.

И точно там влиза в действие новият „Супермен“ на Джеймс Гън – цветен, енергичен и с подчертано чувство за хумор. Гън, режисьорът зад „“, не просто рестартира образа, а преосмисля какво изобщо трябва да представлява един филм за супергерой. Това е първата продукция от изцяло новата киновселена на DC, и Гън, като неин креативен ръководител, си поставя висока цел — да върне духа на оригиналния Супермен, този от комиксите и култовите филми с Кристофър Рийв.

Разбира се, филмът има и всички класически елементи — емблематичното лазерно заглавие от версията от 1978 г., музикалните мотиви на Джон Уилямс, гигантски чудовища, битки из космоса, магически експлозии. Но под повърхността се крие нещо повече. Гън ни показва Супермен като силен, но уязвим; герой, който е и човечен, и разкъсван от вътрешни конфликти. Това не е поредният „тъмен“ Супермен тип Зак Снайдър, а по-скоро завъртяна, забавна, но емоционално заредена история, която наистина прилича на оживял комикс.

Дейвид Коренсует, новото лице на Кларк Кент, не просто изглежда като типичен „американски герой“ — той носи в себе си онова леко наивно, но честно обаяние, което ни кара да му вярваме. Още в началото го виждаме разкървавен, хвърлен сред ледената пустош на Арктика, след като за първи път губи битка. Дори верният му кучешки спътник Крипто не успява да подобри положението.

Скоро историята се завърта около апартамента на Лоис Лейн (Рейчъл Броснахан), журналистка от „Дейли Планет“, която тайно се среща с Кларк. Връзката им е пълна с напрежение и искри — особено когато Лоис го подлага на разпит като журналист, а не като гадже. Двамата си разменят остри реплики, а химията между тях е неоспорима, дори когато се появят реплики от типа „доброто е пънк“.

Филмът избягва типичното преразказване на миналото на Супермен, макар че има трогателна сцена с осиновителя му (в ролята Прюит Тейлър Винс). Вместо това, Гън го въвлича в по-сложна, глобална реалност. Лекс Лутър, тук в изпълнение на Никълъс Холт, е безмилостен технологичен магнат с фашистки наклонности, чийто пипала се простират из индустрията, правителството и чужди държави. В един момент Супермен се опитва да предотврати война между измислени източноевропейски държави, но дори и неговите сили не са достатъчни срещу такава мрежа от манипулации.

Новият Супермен вече не е сам в героизма си. Той е обграден от „метахора“ — други супергерои като Зелен Фенер (Нейтън Филиън), Хоукгърл (Изабел Мерсед) и Мистър Терфик (Еди Гатеги). Социалните мрежи също не му прощават – старо холограмно послание от родителите му е изопачено и използвано, за да изглежда сякаш самият Супермен има месиански амбиции. Това поставя дълбок въпрос в основата на героя: каква е истинската му мисия?

Филмът не пести обрати. Героят попада в „джобна вселена“ — своеобразен затвор, изграден от Лутър, пълен със стъклени клетки и капани, включително Метаморфо (Антъни Каригън), който разполага с ръка от криптонит. Добавете армия от суперменоподобни роботи, геоложки разлом, който дели Метрополис на две, и афера на Джими Олсън с мутантка от антуража на Лутър, и ще получите филм, който кара „Пазителите на галактиката“ да изглежда като арт кино.

Понякога тази шеметна наситеност пречи на героите да дишат и на темите да се разгърнат. Ето защо „Супермен“ не стига нивото на върховите заглавия като „Черният рицар“ или „Пазители на Галактиката“. Но определено се нарежда сред добрите: редом с „Железният човек“, „Капитан Америка“, „Батман в началото“. Джеймс Гън изгражда многопластова и вълнуваща история, която едновременно грабва, трогва и понякога леко изтощава.

А публиката? Вероятно ще се втурне по кината. Но големият въпрос остава: дори да го изградиш толкова добре, ще дойдат ли?