Джеф Бриджис (Jeff Bridges)

Джефри Леон Бриджис е роден на 4 декември 1949 г. в Лос Анджелис, Калифорния, като син на известната филмова и телевизионна звезда Лойд Бриджис и дългогодишната му съпруга Дороти Дийн Бриджис (родена Симпсън). Той израства в средата на холивудската сцена заедно с по-големия си брат Бо Бриджис. Двете момчета се появяват, без да се снимат, заедно с майка си във филма The Company She Keeps (1951), а докато растат, се появяват понякога с известния си баща в популярния му подводен телевизионен сериал Sea Hunt (1958). На 14-годишна възраст Джеф гастролира с баща си в сценичната постановка "Юбилеен валс". "Проблемните тийнейджърски години" се оказват точно такива за Джеф и в един момент родителите му са принудени да се намесят, когато проблемите с наркотиците и марихуаната излизат извън контрол.

Той се възстановява и започва да оформя зараждащата се кариера на млад човек, като се появява по телевизията като по-млада версия на баща си в известния телевизионен филм "Тиха нощ, самотна нощ" (1969 г.) и в странния филм на Бърджис Мередит "Ин и Ян на г-н Го" (1970 г.). След добрите отзиви за ролята му на бял студент, попаднал в залата на расова тематика Halls of Anger (1970 г.), кариерата му се развива само година по-късно, когато получава роля на пораснал човек в оценения от критиката ансамблов филм The Last Picture Show (1971 г.). Филмът, режисиран от Питър Богданович, прави звезди от младите главни роли (Бриджис, Тимъти Ботъмс, Сибил Шепърд) и носители на "Оскар" от по-възрастния актьорски състав (Бен Джонсън, Клорис Лийчман). Ролята на Дуейн Джаксън, за която Джеф получава първата си номинация за "Оскар" (за "най-добър актьор в поддържаща роля"), дава тон за типа роли, с които Джеф ще запознае своите фенове - буйни, безразсъдни, избухливи и обикновено непредсказуеми).

Притежаващ непринудена безгрижна привлекателност и въоръжен с вечна усмивка и хитър чар, той веднага започва интригуващото си пътуване през 70-те години в нестандартни филми. Главните от тях са боксьорът, който върви нагоре, срещу отслабващия Стейси Кийч в "Fat City" (1972); измамникът от епохата на Гражданската война в уестърна "Bad Company" (1972); червенокожият автомобилен състезател в "Последният американски герой" (1973); младият студент-анархист срещу звездния актьорски състав от ветерани в "The Iceman Cometh" на Юджийн О'Нийл (1973); банковия обирджия (също номиниран за "Оскар") на Клинт Истууд в Thunderbolt and Lightfoot (1974 г.); безцелния крадец на добитък в Rancho Deluxe (1975 г.); нископоставения писател на уестърни, който иска да бъде истински каубой в Hearts of the West (1975 г.); и брата на убития президент, който преследва следите на престъплението в Winter Kills (1979 г.). Всички те са просто чудесни персонажи, които би трябвало да го изстрелят до най-високите стъпала на звездната слава... но странно защо не го правят.

Може би заради характерната му лекота и натуралистичен подход той е малко недооценен по онова време, когато Холивуд се управлява от Дъстин Хофман, Робърт де Ниро и Ал Пачино. Въпреки това Джеф продължава да бъде любимец на сцената и през следващото десетилетие, особено като програмист на видеоигри в култовата научнофантастична класика TRON (1982) и като борещия се с проблемите брат музикант, който се бори с брат си Бо Бриджис за вниманието на сексапилната певица Мишел Пфайфър в The Fabulous Baker Boys (1989). Джеф става третият номиниран за "Оскар" с изключително интригуващото си (и странно секси) превъплъщение на извънземно с празно лице в Starman (1984) и печели още по-голямо признание като вечно оптимистичния изобретател Престън Тъкър в Тъкър: Човекът и неговата мечта (1988).

Оттогава насам Джеф продължава да излива магията на Бриджис в киното. Малцина се радват на такава трайна популярност, като в същото време запазват еднакво уважение от страна на критиците. Кралят на рибарите (1991 г.), Американско сърце (1992 г.), Безстрашен (1993 г.), Големият Лебовски (1998 г.) (вече култов феномен) и Претендентът (2000 г.) (който му носи четвърта номинация за Оскар) са ярки примери. Неотдавна той се възползва от момента като плешив злодей в ролята на заклетия враг на Робърт Дауни младши в "Железният човек" (2008), а след това, на 60-годишна възраст, увенчава своята благодатна кариера, като печели неуловимия "Оскар", плюс "Златен глобус" и наградите на Гилдията на филмовите актьори (наред с много други), за ролята на падналия на земята кънтри певец Бад Блейк в "Лудо сърце" (2009). След това Бриджис се снима в "Трон" (2010), където се превъплъщава в една от най-известните си роли, и получава още една номинация за "Оскар" за най-добър актьор за ролята си в римейка на уестърна "Истинска смелост" (2010). През 2014 г. е съпродуцент и изпълнява главната роля в адаптацията на научнофантастичната драма на Лоис Лоури "Дарителят" (2014).

Джеф е женен от 1977 г. за непрофесионалистката Сюзън Гестън (запознават се на снимачната площадка на филма "Ранчо Делукс" (1975)). Двойката има три дъщери: Изабел (родена през 1981 г.), Джесика (родена през 1983 г.) и Хейли (родена през 1985 г.). Хоби се занимава с фотография на и извън снимачните площадки, известно е, че се изявява като карикатурист и поп музикант. Родът му е английски, а в по-малки количества - шотландско-ирландски (северноирландски), ирландски, швейцарско-немски и немски. - И.И. превод