Кати Бейтс (Kathy Bates)

Многостранно надарената и награждавана актриса Катлийн (Дойл) Бейтс е родена на 28 юни 1948 г. и израства в Мемфис, Тенеси. Тя е най-малката от три момичета, родени от Бърти Катлийн (Талбот), домакиня, и Лангдън Дойл Бейтс, машинен инженер. Дядо ѝ е писателят Финис Л. Бейтс. Кати има английско, както и ирландско, шотландско и немско потекло, а един от предците ѝ, ирландски емигрант в Ню Орлиънс, някога е бил лекар на президента Андрю Джаксън.

Кати открива актьорското майсторство, участвайки в пиеси в гимназията, и учи драма в Южния методистки университет, който завършва през 1969 г. През 1970 г. тя се премества в Ню Йорк и си плаща таксите, като работи на различни места - от касиер до приемане на поръчки за обяд. Нещата започват да се развиват бързо, след като през 1970 г. изиграва гастрола си заедно с Кристофър Уокън в театър "Студио Арена" в Бъфало в световната премиера на "Лимоново небе" на Ланфорд Уилсън, но също така предчувства разбитото сърце, което я очаква, след като успешното представление се премества в нюйоркския театър "Плейхаус" без нея, а Уокън печели наградата "Drama Desk".

Към средата и края на 70-те години Кати често стъпва на театралните подиуми като изгряваща млада актриса на нюйоркската и регионалната театрална сцена. Участва в "Касерола" и "Качество на милосърдието" (и двете 1975 г.), преди да получи изключителни отзиви за ролята си на Джоан в "Суета". Първото си участие на Бродуей прави в "Сбогом, Фидел" от 1980 г., който продължава само шест представления. След това преминава директно в режим на заместване, когато през 1981 г. се присъединява към актьорския състав на вече утвърдения и изключително успешен "Пети юли".

Кати прави фалстарт в киното с филма "Taking Off" (1971), в който е записана като "Bobo Bates". Снима се отново едва в "Пряко време" (1978 г.) с Дъстин Хофман, като и тази роля не е достатъчно съществена, за да предизвика вълнение. Нещата обаче се обръщат към надеждата, когато Кати и останалата част от женския ансамбъл получават възможност да изиграят съответните си роли на Бродуей във филмовата версия на "Върни се в 5 & Dime" на Робърт Олтман "Джими Дийн, Джими Дийн" (1982). Това е сочна роля за Кати и филмовата публика най-накрая започва да забелязва вече 34-годишната жена.

Все пак нюйоркската сцена е тази, която продължава да носи на Кати награди и признание. Тя беше чист учебник за всеки актьор, който изучаваше как да изчезне в роля. Персонажите ѝ варираха от свободни и жизнеутвърждаващи до откровено жалки. Въпреки че спечели номинация за наградата "Тони" и наградата "Outer Critic's Circle" за суровия си, трогателно тъжен портрет на самоубилата се дъщеря в "Лека нощ, майко" през 1983 г. и наградата "Оби" и "Los Angeles Drama Critics" за силната си работа като романтична неудачница във "Франки и Джони в Клер дьо Люн", Кати обаче нямаше касова сила и никога не беше силно желана, когато ролите се пренесоха на екрана. Нейните сценични награди отиваха при утвърдени филмови звезди. Първо Сиси Спейсек пое силната ѝ роля на самоубилата се Джеси Кейтс в "Лека нощ, майко" (1986), а след това Мишел Пфайфър се възползва от момента, за да изиграе образа ѝ на манекенка-любовница във "Франки и Джони" (1991). Трябваше да се стигне до славата на "Оскар", за да се поправи тази несправедливост.

Именно фанатичното превъплъщение на Кати в ролята на дрипавата, дебела и порцеланова психопатка Ани Уилкс, която отвлича любимия си автор (Джеймс Каан) и го подлага на серия от ужасяващи мъчения, окончателно обръща посоката на развитие на живота ѝ в Холивуд. С шокиращия "Мизъри" (1990), създаден по популярния роман на Стивън Кинг, Бейтс и Каан се превръщат в касова магия. Нещо повече, Кати грабва наградата "Оскар" и "Златен глобус" за "Най-добра актриса", за първи път в този жанр (ужаси) за тази категория. За да допълни щастието си, през 1991 г. тя се омъжва за Тони Кампизи, също актьор.

Качествените филмови сценарии започват да се появяват по пътя й и 90-те години на миналия век се оказват богат и ползотворен период за нея. Първо, тя и друга по-възрастна филмова звезда, носителка на "Оскар", Джесика Танди, се снимат заедно в съвременната част на красиво нюансирания, ретроспективен филм "Пържени зелени домати" (1991). След това надминава себе си в ролята на отчуждената и депресирана домакиня, обвинена в убийството на съпруга си (Дейвид Стратхайрън) в "Долорес Клейборн" (1995). Изненадващо е, че тя не участва в надпреварата за "Оскар" за тези две отлични изпълнения. Не така обаче стоят нещата за нейната светкавична политическа съветничка Либи Холдън във филма "Основни цветове" (1998), която получава похвали и номинация за "Най-добра актриса в поддържаща роля".

Кати продължава да работи активно в телевизията, като досега е носителка или номинирана за 14 награди "Еми". Освен това се е заела да режисира няколко телевизионни филма. Както повечето актьори, и тя участва в хитови телевизионни предавания. От страна на хитовете, тя печели Златен глобус и номинация за Еми за ролята си на мениджър на Джей Лено, който играе твърда политика в "Късната смяна" (1996 г.) и играе докрай жестоката управителка на сиропиталище, мис Ханиган, в "Чудният свят на Дисни": Ани (1999), за който също получава номинация за "Еми". Тя прави някои привличащи вниманието, нестандартни превъплъщения в редовни сериали като Six Feet Under (2001) (за който печели и наградата DGA за режисура на епизод), The Office (2005), Harry's Law (2011) и особено American Horror Story (2011), за който печели "Еми" като Етел Дарлинг. Печели и "Еми" за гостуване в епизод на хитовия ситком "Двама мъже и половина" (2003 г.).

Интересни филми от хилядолетието са: майката настоятелка на католическо училище в комичната драма "Бруно" (2000); майката на Джеси Джеймс в "Американски разбойници" (2001); странна, либерална майка в "За Шмид" (2002), за която печели поредната номинация за "Оскар" за най-добра поддържаща женска роля; кратко, но силно превъплъщение в ролята на Гертруда Стайн в "Полунощ в Париж" (2011) на Уди Алън; кралица Виктория в приключенския римейк на "Около света за 80 дни" (2004); щури родители в комедиите Failure to Launch (2006) и Relative Strangers (2006); майката на Клаус в сезонния фарс Fred Claus (2007); прекалено грижовна приемна майка в драмата The Great Gilly Hopkins (2015); и разтърсващо изпълнение като майката на заподозрян терорист в Richard Jewell (2019), за което получава третата си номинация за "Оскар" за най-добра актриса в поддържаща роля.

Разведена със съпруга си Кампизи от 1997 г., Кати е председател на Изпълнителния комитет на актьорския клон на Управителния съвет на Академията за филмово изкуство и наука. - И.И. превод