Том Ханкс (Tom Hanks)

Томас Джефри Ханкс е роден в Конкорд, Калифорния, в семейството на Джанет Мерилин (Фрагер), болничен работник, и Амос Мефърд Ханкс, пътуващ готвач. Семейството на майка му, първоначално с фамилия "Фрага", е изцяло португалско, докато баща му е с предимно английски произход. Том израства в семейство, което сам нарича "раздробено". След развода на родителите си той се мести много често, като живее в няколко доведени семейства. Няма проблеми, няма алкохолизъм - просто едно объркано детство. Няма никакъв актьорски опит в колежа и отдава факта, че не е могъл да бъде включен в колежанска пиеса, на това, че всъщност започва кариерата му. Отива в центъра на града и се явява на прослушване за пиеса в общински театър, режисьорът на тази пиеса го кани да отиде в Кливланд и там започва актьорската му кариера.

Рон Хауърд работи по филма "Плясък" (1984 г.) - фентъзи-комедия за русалка, която се влюбва в бизнесмен. Хауърд обмисля Ханкс за ролята на мъдрия брат на главния герой, която в крайна сметка е поверена на Джон Кенди. Вместо това Ханкс получава главната роля и филмът се превръща в изненадващ касов успех, като печели повече от 69 милиона долара. След няколко провала и умерен успех с комедията "Драгнет" (1987 г.), авторитетът на Ханкс във филмовата индустрия нараства. Широкият успех с фентъзи-комедията "Големият" (1988 г.) го утвърждава като голям холивудски талант, както като касов акцент, така и във филмовата индустрия като актьор. За изпълнението си във филма Ханкс получава първата си номинация за Оскар като най-добър актьор.

Ханкс се изкачва отново на върха с ролята си на изпаднала бейзболна легенда, превърнала се в мениджър, в "Собствена лига" (1992 г.). Ханкс е заявявал, че актьорската му игра в по-ранните роли не е била отлична, но впоследствие се е подобрила. В интервю за Vanity Fair Ханкс отбелязва своята "модерна ера на правене на филми ... защото е станало достатъчно самопознание ... Работата ми е станала по-малко претенциозно фалшива и пресилена". Тази "модерна ера" започва за Ханкс първо с "Безсъници в Сиатъл" (1993 г.), а след това с "Филаделфия" (1993 г.). Първият е успешен блокбъстър за вдовец, който намира истинска любов в радиоефира. Ричард Шикъл от списание "Тайм" нарича изпълнението му "очарователно", а повечето критици се съгласяват, че образът на Ханкс му осигурява място сред главните звезди на романтичните комедии на неговото поколение.

Във Филаделфия той играе адвокат гей, болен от СПИН, който съди фирмата си за дискриминация. Ханкс сваля 35 килограма и изтънява косата си, за да изглежда болнав за ролята. В рецензия за People Леа Розен заявява: "Преди всичко заслугата за успеха на Филаделфия е на Ханкс, който се уверява, че играе герой, а не светец. Той е направо страхотен, давайки дълбоко почувствано, внимателно нюансирано изпълнение, което заслужава Оскар." Ханкс печели Оскар за най-добър актьор през 1993 г. за ролята си във Филаделфия. По време на благодарствената си реч той разкрива, че учителят му по драма в гимназията Роули Фарнсуърт и бившият му съученик Джон Гилкерсън, двама души, с които е бил близък, са гейове.

Ханкс последва "Филаделфия" с блокбъстъра "Форест Гъмп" (1994 г.), който събира в световния бокс офис общо над 600 милиона долара. Ханкс отбелязва: "Когато прочетох сценария за "Гъмп", видях, че това е един от онези грандиозни, изпълнени с надежда филми, на които зрителите могат да отидат и да почувстват... някаква надежда за своята съдба и положение в живота... Това съм го получавал от филмите сто милиона пъти, когато бях дете. И все още го правя." Ханкс печели втория си "Оскар" за най-добър актьор за ролята си във филма "Форест Гъмп", с което става едва вторият актьор, който е печелил последователно "Оскар" за най-добър актьор.

Следващата роля на Ханкс - астронавтът и командир Джим Ловел в документалната драма "Аполо 13" (1995 г.) - го среща отново с Рон Хауърд. Критиците като цяло аплодират филма и изпълненията на целия актьорски състав, който включва актьорите Кевин Бейкън, Бил Пакстън, Гари Синиз, Ед Харис и Катлийн Куинлан. Филмът печели и девет номинации за "Оскар", като печели две. По-късно същата година Ханкс се снима в компютърно анимирания филм на Disney/Pixar "Играта на играчките" (1995 г.) като гласа на шериф Уди. Година по-късно прави режисьорския си дебют с музикалната комедия "Това нещо, което правиш!" (1996) за възхода и падението на поп група от 60-те години на миналия век, като играе и ролята на музикален продуцент. - И.И. превод