Оливър Стоун (Oliver Stone)

Оливър Стоун е известен като майстор на противоречивите теми и легендарен режисьор. Филмите му са изпълнени с разнообразни гледни точки и стилове, той подтиква актьорите си да дават изпълнения, достойни за "Оскар", и въпреки неуспехите си винаги се връща към успеха.

Уилям Оливър Стоун е роден в Ню Йорк в семейството на Жаклин (Годдет) и Луис Стоун, брокер на ценни книжа. Американският му баща е от еврейско семейство (от Германия и Източна Европа), а майка му, военна булка, е французойка (и католичка). След като отпада от Йейлския университет, той става войник във Виетнамската война. Служи в два различни полка (включително 1-ви кавалерийски) и се запознава с The Doors, наркотиците, Jefferson Airplane и други неща, които определят 60-те години. За действията си по време на войната е награден с Бронзова звезда за храброст и Пурпурно сърце. Завръщайки се от войната, Стоун не се връща, за да завърши Йейл. Първият му филм е студентски, озаглавен "Последната година във Виетнам" (1971 г.), последван от суровия филм на ужасите "Припадък" (1974 г.), за който пише и сценария. През следващите седем години режисира два филма: Безумецът от Мартиника (1979 г.) и Ръката (1981 г.) с Майкъл Кейн в главната роля. Написва и много сценарии за филми като Среднощен експрес (1978), Конан Варварина (1982) и Белязаното лице (1983). Стоун печели първия си "Оскар" за "Среднощен експрес" (1978), но славата му едва започва да се проявява.

1986 г. е годината, която му донася много слава в САЩ и по света. Той режисира политическия филм "Салвадор" (1986) с участието на номинирания за "Оскар" Джеймс Уудс. Големият му хит обаче е филмът за войната във Виетнам "Взвод" (1986 г.) с участието на Чарли Шийн, Уилем Дафо, Том Беренгер и Франческо Куин. Беренгер и Дафо получават номинации за "Оскар" за ролите си на полярно противоположни сержанти, които оказват влияние върху дежурството на Крис Тейлър (Шийн). Стоун печели първия си "Оскар" за режисурата на този филм, който печели наградата за най-добър филм и е хит в боксофиса. След "Взвод" (1986 г.) Стоун продължава с високо оценения от критиката "Уолстрийт" (1987 г.). Филмът, в който участват Чарли Шийн и Майкъл Дъглас, се фокусира върху бизнес света на магнатите и борсовите посредници. Филмът е добре приет и печели "Оскар" за образа на злодея Гордън Гекко, изигран от Дъглас. Стоун се завръща веднага на следващата година с "Talk Radio" (1988 г.), в който се разказва за нецензурен радиоводещ (в ролята Ерик Богосян), който не пропуска да говори по сериозните въпроси. Въпреки че не е толкова успешен, колкото последните му три филма, Стоун изобщо не забавя темпото. Той режисира Том Круз в номинираната за "Оскар" роля в "Роден на четвърти юли" (1989).

Филмът разказва за завръщането на озлобен, осакатен виетнамски войник от войната. Въпреки че не успява да спечели наградата за най-добър филм или най-добър актьор, Оливър Стоун печели Оскар за режисура, което е третата му победа до момента. След "Роден на четвърти юли" (1989 г.) Стоун се заема с продуцирането на няколко филма, сред които е и награденият с "Оскар" филм "Обрат на съдбата" (1990 г.). През 1991 г. той се завръща на режисьорския стол, отново с два филма. Вал Килмър изпълнява ролята на легендарния и противоречив Джим Морисън в психеделичния филм на Стоун The Doors (1991 г.).

Презиран от бившия член на Doors Рей Манзарек, филмът все пак е чудесно постижение, като Килмър се справя почти безупречно с превъплъщението на Морисън. Независимо от мнението, "The Doors" (1991) е засенчен от колосалния филм на Стоун "JFK" (1991), който самият Стоун смята за най-добрия от своите филми. Във филма на Стоун Джим Гарисън се занимава с конспирацията зад убийството на американския президент Джон Кенеди. В големия актьорски състав участват такива известни имена като Кевин Костнър, Томи Лий Джоунс, Джон Кенди, Джо Пеши, Доналд Съдърланд и Уолтър Матау. Този филм представлява промяна в творчеството на Стоун, тъй като с него той наистина започва да изследва различните стилове на камерата и да ги комбинира заедно, за да създаде многоизмерен начин за показване на филма. JFK (1991 г.), както и "Взвод" (1986 г.) и "Роден на четвърти юли" (1989 г.), печели осем номинации за "Оскар" и е един от най-успешните филми на Стоун. Въпреки това той не успява да спечели трети Оскар за най-добър режисьор.

След този филм Стоун режисира третия си филм за Виетнам до момента. "Небе и земя" (1993 г.) е филм за войната от гледната точка на виетнамско момиче, в който участва и Томи Лий Джоунс (получил номинация за "Оскар" за "JFK" (1991 г.)). Въпреки новата женска гледна точка и няколкото положителни рецензии, филмът претърпява касов провал. Стоун не е разколебан; следващият му филм е може би най-прочутият му филм до момента. Адаптирайки сценария на Куентин Тарантино, Стоун прави "Родени убийци" (Natural Born Killers, 1994) с участието на Уди Харелсън, Джулиет Луис, Том Сайзмор и Родни Дейнджърфийлд в единственото си драматично изпълнение. Филмът е приет добре в боксофиса, докато отзивите за него са много смесени. Заради насилието, за което хората твърдят, че е вдъхновено от филма, той е сравняван с "Портокал с часовников механизъм" (1971) на Стенли Кубрик. Както обикновено, Стоун е в центъра на противоречиви теми; следващият му филм "Никсън" (1995) не прави изключение. Филмът се фокусира върху живота на президента Ричард Никсън, изигран от Антъни Хопкинс, като същевременно включва и друг известен актьорски състав, включително Джоан Алън в ролята на съпругата на Никсън. И двамата получават номинации за "Оскар", а Стоун получава шестата си номинация за "Оскар" за сценарий. Филмът получава смесени отзиви и не успява да възвърне бюджета си.

Освен като режисьор Стоун работи и като продуцент на няколко различни филма. Разбира се, успешен е филмът "Обрат на съдбата" (1990 г.), който носи на Джеръми Айрънс "Оскар" и също така номинира режисьора за "Оскар". Имаше и високо оценената и успешна емоционална драма Клубът на щастието (1993), в центъра на която са четири жени-китайски имигранти, чиито отношения с дъщерите им са повлияни от собствения им живот. Друг високо оценен филм, номиниран за "Оскар", е класическият филм на Милош Форман "Народът срещу Лари Флинт" (1996 г.) с участието на Уди Харелсън, Едуард Нортън и Кортни Лав. Независимо дали става дума за криминалния/екшън филм "Коруптор" (1999) или за блестящия военен епос "Спасителят" (1998), Стоун работи в различни филмови жанрове.

Стоун е режисирал десет филма за девет години; сега обаче започва да забавя темпото. Той режисира филма U Turn (1997) с участието на Шон Пен и Дженифър Лопес. Както и "Естествено родени убийци" (1994 г.), той е мрачна и засукана сатира на насилието, но няма същия успех като първия. В края на 90-те години Стоун се заема с режисурата на няколко проекта, но те се провалят и не са реализирани. Въпреки това успехът се завръща при Стоун във филма на Ал Пачино Any Given Sunday (1999). Този спортен филм е посветен на живота зад футболната игра и е с впечатляващ актьорски състав, включващ честите сътрудници на Стоун - Джеймс Уудс и Джон К. Макгинли. Филмът е един от най-успешните му касови филми и го връща на правилния път.

През следващите години Стоун не прави нови филми за киното, въпреки че заснема три завладяващи телевизионни документални филма. Два от тях, "В търсене на Фидел" и "Команданте" (2003 г.), са интервюта с кубинския диктатор Фидел Кастро, а "Персона нон грата" е интервю с няколко палестински лидери. Стоун също така трябваше да режисира "Американски психар" (2000 г.) с Леонардо ди Каприо и "Отвъд границите" (2003 г.) с участието на Анджелина Джоли и тогавашния Ралф Файнс. Стоун обаче се отказва и от двата проекта, както и от редица от споменатите актьори. Най-накрая, пет години след "Any Given Sunday" (1999), Стоун режисира филма, който отдавна искаше да направи; колосалния епос "Александър" (2004). С участието на Колин Фарел в ролята на македонския водач, Стоун се опитва да пресъздаде същността на Александър Велики чрез неговите завоевания на познатия свят. Филмът се фокусира върху взаимоотношенията на Александър с родителите му (блестящо изпълнение на Вал Килмър и по-малко впечатляващо на Анджелина Джоли) и отношенията му със съпругата му и приятеля му от детството/ гей любовник (изиграни съответно от Розарио Доусън и Джаред Лето).

"Александър" (2004 г.) претърпява провал сред критиците и не успява да възвърне бюджета си на вътрешния пазар. Въпреки че е един от най-печелившите филми за 2004 г. в международен план и възвръща бюджета си чрез продажби на DVD, проектът на Стоун е силно критикуван. Въпреки че на DVD е издадена далеч по-добра версия (Alexander Revisited), репутацията на филма остава ниска от мнозинството. Стоун е лично засегнат от тези нападки, но успява да се възстанови, макар и леко, с обнадеждаващия си филм Световен търговски център (2006). Филмът се фокусира върху двама пожарникари, попаднали в капана на отломките на кулите близнаци. Филмът получава добри отзиви и позволява на Оливър да направи крачка напред от провала си към възможността за още филми.

В края на 2007 г. освен редица проекти Стоун трябваше да режисира и "Пинквил", който щеше да бъде четвъртият му филм за Виетнам до момента. В него трябваше да участват голям брой известни актьори като Брус Уилис, Тоби Джоунс, Чанинг Тейтъм, Майкъл Пит, Уди Харелсън и Майкъл Пеня. Седмица преди началото на снимките обаче започва стачка на сценаристите и финансирането на филма е намалено, като за оправдание е използвана стачката. След като Уилис се отказва от проекта, в крайна сметка той е прекратен, подобно на ранните продукции на Стоун "Взвод" (1986) и "Роден на 4 юли" (1989). Стоун се насочва към друг проект, по който работи с бившия си сътрудник от "Уолстрийт" (1987) Стенли Уайзър. Проектът е "W." (2008), биография на президента Джордж Буш-младши. Първоначално Стоун избира Крисчън Бейл за ролята на Буш, но актьорът се отказва в последния момент. Избран е Джош Бролин, а след това следва голям актьорски състав от известни актьори, номинирани за "Оскар", като Ричард Драйфус, Джеймс Кромуел и Елън Бърстин. Филмът е заснет за рекордните четири месеца, като снимките започват през юни и излизат на екран през октомври. Филмът отваря врати със смесени отзиви и въпреки че бюджетът на филма е възстановен, той не е финансов хит.

След това Стоун заснема документалния филм "На юг от границата" (2009 г.), който се фокусира върху разкриването на положителните аспекти на левите правителства в Южна Америка, по-специално на Уго Чавес във Венецуела. Стоун не е толкова критичен, колкото обикновено, а прави документалния филм в отговор на тежката репутация, която Чавес има в Щатите. Документалният филм е слабо приет в Щатите. Стоун започва работа и по "Уолстрийт": Пари никога не спят (2010). С участието на Майкъл Дъглас, Шиа Лабъф, Джош Бролин, Кери Мълиган и Илай Уолах, филмът се фокусира върху икономическата криза от 2008 г. и завръщането на Гордън Гекко от затвора. Филмът е показан в Кан с положителен прием и е обявен за триумфалното завръщане на Стоун. След това Стоун прави филмова адаптация на "Диваци", роман на Дон Уинслоу . Филмът разказва за двама изключително успешни производители на марихуана (Тейлър Кич и Аарон Тейлър-Джонсън ), чиято обща приятелка (Блейк Лайвли) е отвлечена от мексикански картел и държана за откуп. Във филма участват още Салма Хайек, Бенисио Дел Торо, Джон Траволта и Емил Хърш. Филмът е завръщане към напрегнатия екшън и насилието от предишните филми на Стоун, въпреки че поляризира много зрители заради колоритните разкази на лекомислената и наивна героиня на Лайвли, както и заради финала на филма.

След като завършва амбициозния и добре приет телевизионен проект "Неразказаната история на САЩ" (2012), както и документален филм за Уго Чавес, Стоун най-накрая се завръща към игралното кино със "Сноудън" (2016). Базиран на живота на американския информатор Едуард Сноудън, филмът на Стоун представя неговото пробуждане за истината, която се крие зад масовите наблюдения, извършвани от АНС, и опита му да предупреди широката общественост за това, което не знае. Филмът е направен независимо, финансиран от европейци с нисък бюджет. Това беше и завръщане към формата за Стоун по начин, който не беше виждан от "Александър" насам. Джоузеф Гордън-Левит се представя много силно в ролята на Сноудън, а сред поддържащите актьори са Шайлин Уудли, Рис Ифанс, Мелиса Лео, Тимъти Олифант и Никълъс Кейдж. За съжаление, филмът получи смесени отзиви от критиката и беше разочарование в боксофиса.

Оттогава Стоун се завръща към телевизията за следващите си два проекта. Единият е поредица от интервюта с руския лидер Владимир Путин, а другият е режисура на нов игрален сериал, базиран на злоупотребите в затвора Гуантанамо. Това ще бъде първото му начинание в областта на игралната телевизия.

Оливър Стоун е трикратен носител на "Оскар" и въпреки че в повечето случаи е ужилен от критиците на филмите си, днес той остава добре познато име в киноиндустрията. Режисираните от него филми са номинирани за 31 награди "Оскар", от които осем за актьорско майсторство, шест за сценарий и три за режисура. Не може да се отрече, че Стоун си е извоювал място сред легендите на Холивуд. - И.И. превод