Оливър Стоун / Oliver Stone

Оливър Стоун е роден на 15 септември 1946 г. в Ню Йорк в семейството на Луис Стоун, брокер на ценни книжа, и Жаклин Годдет, французойка и католичка. Израства между два свята – американския и европейския, като баща му е с еврейски произход, а майка му – военна булка от Франция. След като напуска Йейл, Стоун се записва доброволец във Виетнамската война, където служи като пехотинец в 1-ви кавалерийски полк. Тежките му преживявания на фронта оставят траен отпечатък върху светогледа му и по-късно ще се превърнат в основа на някои от най-значимите му филми. За храбростта си е отличен с Бронзова звезда и две Пурпурни сърца.

След завръщането си започва да пише сценарии и скоро печели „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий за Среднощен експрес (1978). През 80-те години прави пробив като режисьор със силни, политически заредени филми. Взвод (1986), вдъхновен от личните му военни спомени, му носи „Оскар“ за режисура и утвърждава новия му стил – суров реализъм и морална двусмисленост. Следва Уолстрийт (1987) с Майкъл Дъглас в ролята на Гордън Гекко, превърнал се в култов символ на алчността. През 1989 г. Стоун отново се връща към Виетнам във Роден на четвърти юли с Том Круз – филм, който му носи втори „Оскар“ за режисура.

През 90-те години Стоун разширява тематичния си обхват – от биографичния The Doors (1991) до мащабния и противоречив JFK (1991), който получава осем номинации за „Оскар“. Следват Небе и земя (1993), Родени убийци (1994) – скандален филм, обвиняван, че вдъхновява реални престъпления, и Никсън (1995) с Антъни Хопкинс. В края на десетилетието постига нов касов успех със спортната драма Any Given Sunday (1999).

През новия век Стоун се изправя пред предизвикателства с амбициозния, но критикуван Александър (2004), след което се възстановява със силната драма Световен търговски център (2006). По-късно режисира W. (2008), посветен на президента Джордж Буш-младши, както и Уолстрийт: Пари никога не спят (2010), продължение на класиката му от 80-те. През 2016 г. снима Сноудън с Джоузеф Гордън-Левит, разглеждащ темата за масовото наблюдение.

Стоун е и активен документалист – интервюира Фидел Кастро, изследва южноамериканските леви режими и предизвиква дебати с поредицата Неразказаната история на САЩ (2012). По-късно реализира и серия интервюта с Владимир Путин.

В личен план Оливър Стоун често е критикуван за своите политически позиции, но именно провокативността е това, което го превръща в емблематична фигура на модерното кино. С три награди „Оскар“ и филмография, номинирана за над 30, той остава режисьор, който не се бои да засяга неудобни истини и да предизвиква обществото да мисли и спори.