Ричард Харис (Richard Harris)

Ричард Сейнт Джон Харис е роден на 1 октомври 1930 г. в Лимерик, Ирландия, във фермерско семейство като едно от деветте деца, родени от Милдред Джоузефин (по баща Харти) и Иван Джон Харис. Учи в Crescent College, йезуитско училище, и е отличен играч на ръгби, със силна страст към литературата. За съжаление, туберкулоза в тийнейджърска възраст прекратява стремежа му към кариера в ръгбито, но той се увлича по театъра и една вечер пропуска местен танц, за да посети представлението на "Хенри IV". Той е пристрастен и започва да учи занаята си в Лондонската академия за музика и драматично изкуство (LAMDA), след което прекарва няколко години в сценични продукции. Дебютира на екрана във филма "Shake Hands with the Devil" (1959) и бързо си спечелва редовна работа във филми, сред които "The Wreck of the Mary Deare" (1959), "A Terrible Beauty" (1960) и добра роля на разочарован австралийски пилот на бомбардировач в "The Guns of Navarone" (1961).

Пробивът му обаче е в ролята на квинтесенцията на "сърдития млад мъж" в сензационната драма "Този спортен живот" (1963), която му носи номинация за "Оскар". След това се появява в историята за командосите от Втората световна война "Героите на Телемарк" (1965 г.) и в режисирания от Сам Пекинпа уестърн "Майор Дънди" (1965 г.). След това се появява в "Хавай" (1966) и играе крал Артур в "Камелот" (1967) - неубедителна адаптация на известната пиеса от Бродуей. Следват по-добри изпълнения, сред които ролята на неохотен полицейски информатор в "Моли Магуайърс" (1970) заедно със сър Шон Конъри. Харис изпълнява главната роля в жестокия уестърн "Човек, наречен кон" (1970 г.), който се превръща в култов филм и дава началото на две продължения. С напредването на 70-те години Харис продължава да се появява редовно на екран, но качеството на сценариите варира от над средното до плачевно.

През този период Харис се снима сам в ролята на застаряващ футболист във филма "Блумфийлд" (1970 г.); уестърна "Смъртоносни следотърсачи" (1973 г.); високобюджетния филм "катастрофа" "Джудже" (1974 г.); криминалния филм със странното заглавие "99 и 44/100% мъртви! (1974 г.); отново с Конъри в "Робин и Мариан" (1976 г.); "Пътешествията на Гъливер" (1977 г.); участие в "Челюсти" (1975 г.); "Косатка" (1977 г.) и приятно превъплъщение в ролята на злополучен наемник с Ричард Бъртън и Роджър Мур в популярния екшън "Дивите гъски" (1978 г.).

80-те години на миналия век започват с участието на Харис в глупавата продукция на Бо Дерек "Тарзан - човекът маймуна" (1981), а през останалата част от десетилетието той се появява в някои много забравени продукции. Въпреки това, ирландският късмет отново засиява в кариерата на Харис и той получава възторжени отзиви (и още една номинация за "Оскар") за "Полето" (1990 г.). След това се сражава с Харисън Форд в ролята на симпатизант на ИРА в Patriot Games (1992 г.) и получава една от най-добрите си роли като стрелеца Инглиш Боб в уестърна на Клинт Истууд Unforgiven (1992 г.). Харис твърдо се върна на мода и възнагради феновете си с още прекрасни изпълнения в "Борбата на Ърнест Хемингуей" (1993); "Плачи, любима страна" (1995); "Великият Кандински" (1995) и "Това е морето" (1997). Допълнително късметът го спохожда със силното изпълнение в блокбъстъра Гладиатор (2000), а на съвсем ново поколение филмови фенове става известен като Албус Дъмбълдор в мегауспешните филми Хари Потър и философският камък (2001) и Хари Потър и стаята на тайните (2002). Последната му роля на екрана е като "Луций Сула" в "Юлий Цезар" (2002).

Харис умира от болестта на Ходжкин, известна още като лимфом на Ходжкин, в Лондон на 25 октомври 2002 г. на 72-годишна възраст. - И.И. превод