Ричард Харис / Richard Harris

Ричард Сейнт Джон Харис е роден на 1 октомври 1930 г. в Лимерик, Ирландия, в голямо католическо семейство с девет деца. Родителите му, Милдред Джоузефин и Айвън Джон Харис, са фермери, но у дома винаги има дух на любопитство и култура, който оформя младия Ричард. Като ученик в йезуитския *Crescent College* той впечатлява учителите си с интелекта и страстта си към литературата, но истинската му първа любов е ръгбито. Бъдещето му като спортист изглежда сигурно, докато тежка туберкулоза в тийнейджърска възраст не прекъсва внезапно мечтата му. Именно в този период, докато се възстановява, Харис открива театъра – и животът му поема нов, съдбовен път.

След като гледа постановката *Хенри IV*, той решава да стане актьор и заминава за Лондон, където учи в *London Academy of Music and Dramatic Art (LAMDA)*. Театърът се превръща в неговата сцена за изява, но скоро Холивуд забелязва младия ирландец с мощен глас и ярко присъствие.

Първите му роли в киното – *Shake Hands with the Devil* (1959), *The Wreck of the Mary Deare* (1959) и *The Guns of Navarone* (1961) – показват актьор с огромен потенциал. Истинският му пробив обаче идва с *This Sporting Life* (1963), където играе суров, емоционално раним ръгбист, борещ се с живота и собствената си ярост. Ролята му носи номинация за „Оскар“ и го превръща в един от водещите представители на движението на „сърдитите млади мъже“ в британското кино.

През 60-те години Харис се утвърждава като звезда с участия в *Major Dundee* (1965), *The Heroes of Telemark* (1965), *Hawaii* (1966) и *Camelot* (1967), където влиза в ролята на крал Артур – превъплъщение, което му носи популярност и в Америка. В следващото десетилетие актьорът става култов с *A Man Called Horse* (1970) – дръзка драма за англичанин, приет в индианско племе, която се превръща в един от първите филми, показващи живота на коренното население с уважение и реализъм.

70-те години са бурен период за него – пълни с творчески успехи, но и с лични изпитания, породени от ексцентричния му темперамент и бохемския му живот. Играе в *Robin and Marian* (1976) заедно със Шон Конъри и Одри Хепбърн, в *Orca* (1977) и в популярния военен екшън *The Wild Geese* (1978), където си партнира с Роджър Мур и Ричард Бъртън.

След кратко затишие през 80-те, Харис преживява творческо възраждане с драмата *The Field* (1990), за която получава втора номинация за „Оскар“. Следват *Patriot Games* (1992) с Харисън Форд и *Unforgiven* (1992) на Клинт Истууд, където ролята на стрелеца Инглиш Боб му донася ново признание от критиката. През 90-те продължава да работи неуморно, редувайки дълбоки драми като *Cry, the Beloved Country* (1995) с по-лека телевизионна продукция и поезия – друго негово голямо увлечение.

В края на кариерата си Харис се завръща в епичното кино с *Gladiator* (2000), където играе мъдреца император Марк Аврелий – и веднага след това покорява ново поколение зрители като професор Албус Дъмбълдор в първите два филма от поредицата *Harry Potter* (2001–2002). В тази роля той влага не само достойнство и доброта, но и усещане за тъга и житейска мъдрост, което я прави незабравима.

Ричард Харис умира на 25 октомври 2002 г. в Лондон на 72 години, след борба с лимфом на Ходжкин. Зад себе си оставя три сина, сред които режисьорът Деймиън Харис и актьорите Джаред и Джейми Харис.

Останал в паметта на публиката като поет, бунтар и артист по душа, Ричард Харис олицетворява ирландския дух – горд, чувствителен и непримирим. Независимо дали играе крал, престъпник или мъдрец, той винаги придава на героите си онази искра на човечност, която прави киното живо.