Снимка: Warner Bros

⚠ Внимание: Съдържа спойлери!

„Оръжия“: В 2:17 ч. през нощта на учебен ден 17 деца изчезват едновременно. Стават от леглата си, отварят входните врати и се втурват в нощта с разперени ръце, сякаш са малки самолети, прелитащи над тревните площи на заспалата им американска общност. Всички те са от един и същи трети клас на учителката Джъстийн Ганди. На следващата сутрин класната стая е празна… с изключение на тихо и объркано момче на име Алекс – единственият, който не е „повикан“ да напусне.

Това е смразяващо начало за хорър, направен още по-нестандартен от избора на сценариста и режисьор Зах Крегър („Варварин“) да остави местно момиче да разкаже уж свръхестествената история. Колко от шокиращите и кървави събития, които следват, тя наистина е могла да види? Не е ясно. Но както казва самата разказвачка: „Полицията и най-важните хора в града… не успяха да го разрешат.“ Това подготвя зрителя за мистерия, която, подобно на „Hereditary“ или „Longlegs“, ще остане поне частично неразкрита – жанр, който все повече печели почитатели.

След хаотичното, но брилянтно „Варварин“ (2022), Крегър отново доказва, че умее да превръща привидно обикновени места в клопки на злото. Тук това е тихото градче Мейбрук, Пенсилвания, където колективното изчезване на децата превръща кротките родители в разгневена тълпа.

Атмосферата и галерията от несъвършени, но болезнено реалистични персонажи напомнят най-добрите екранизации по Стивън Кинг, които самият Кинг никога не е писал. Докато децата липсват, умът на зрителя е свободен да търси собствени обяснения – от конспирации в стил QAnon за мрачни хищници до асоциации с травмата след училищни стрелби.

Снимка: Warner Bros

Джош Бролин е в стихията си като Арчър Граф – избухлив баща на изчезнало момче, който на училищна среща обвинява учителката Джъстийн (Джулия Гарнър) в нещо зловещо. Темата докосва реални страхове – когато родители се обединяват срещу училища, заподозрени, че „промиват мозъците“ на децата им.

Вместо да следва един герой, Крегър разделя историята на шест глави, всяка от които проследява различна гледна точка – учителката (Гарнър), родителя (Бролин), полицая (Олдън Еренрайх), училищния администратор (Бенедикт Уонг) и още двама герои, чиито самоличности е по-добре да останат в тайна. Сюжетът често се връща назад, за да покаже ключови сцени от нов ъгъл, а всеки фрагмент добавя ново парче към пъзела.

Сред загадъчните елементи е и странният образ на жена с размазан, клоунски грим – леля Гладис (Ейми Мадиган), чийто външен вид е толкова стряскащ и абсурден, че вероятно ще е един от най-популярните костюми за Хелоуин тази година. Тя се появява късно, но носи смесица от хумор и отвращение, подобно на ексцентричния герой на Никълъс Кейдж в „Longlegs“.

Първият час е мрачен и напрегнат, подкрепен от стабилната камера на Ларкин Сайпъл и зловеща музика, която кара костите ти да вибрират. Но с появата на Гладис филмът взема по-камп завой. Крегър надгражда напрежението, показвайки възрастен, подлудял от същата мистериозна сила, която е подтикнала децата да избягат. Постепенно обаче хаотичните предположения се свиват до едно единствено обяснение – и именно тогава магията започва леко да избледнява.

В последния акт насилието ескалира и заглавието придобива смисъл: в това общество има два вида хора – „мишени“ и „оръжия“ – а във вредни ръце всичко може да се превърне в заплаха, било то дете или кухненски белачка за зеленчуци.

В продължение на три четвърти от времетраенето, „Оръжия“ е майсторски неясен, оставяйки въображението да вилнее. Финалът ще раздели публиката – някои ще оценят черния му хумор, други ще го намерят за твърде обяснителен – но е ясно, че Крегър е създал мрачна, зла „приказка за лека нощ“ в духа на Братя Грим… но не онези на Дисни, а оригиналните, където героите убиват по заповед и никой не заспива спокойно след края.