Марион Котияр (Marion Cotillard)

Носителката на "Оскар" Марион Котияр е родена на 30 септември 1975 г. в Париж. Котияр е дъщеря на Жан-Клод Котияр, актьор, драматург и режисьор, и Нисема Тейо, актриса и преподавател по драма. Семейството на баща ѝ е от Бретан.

Израснала в Орлеан, Франция, тя прави актьорския си дебют като дете с роля в една от пиесите на баща си. Учи драматургия в Консерваторията за драматично изкуство в Орлеан. След малки изяви и представления в театъра, Котияр има епизодични и незначителни роли в телевизионни сериали като Highlander (1992) и Extrême limite (1994), но кариерата ѝ на филмова актриса започва в средата на 90-те години. Още като тийнейджърка, на 18-годишна възраст, Котияр прави своя дебют в киното във филма L'histoire du garçon qui voulait qu'on l'embrasse (1994) и има малки, но забележими роли във филми като Comment je me suis disputé... (ma vie sexuelle) (1996) на Арно Деплешен и комедията La belle verte (1996) на Колин Серо.

През 1996 г. получава първата си главна роля в телевизионния филм Chloé (1996 г.), където играе главната роля - тийнейджърка беглец, която е принудена да проституира. Котияр играе заедно с Анна Карина, музата на Nouvelle Vague.

През 1997 г. печели първата си филмова награда на фестивала Rencontres Cinématographiques d'Istres във Франция за ролята на младата затворничка Натали в късометражния филм Affaire classée (1997). Първата ѝ значима роля на екрана е Лили Бертино в касовия хит на Жерар Пирес "Такси" (1998 г.), роля, която повтаря в две продължения: Тази роля й носи първата номинация за наградата "Сезар" (френски еквивалент на "Оскар") за най-обещаваща актриса през 1999 г.

През 1999 г. Котияр се снима в ролята на Жули Бонзон в швейцарската военна драма La guerre dans le Haut Pays (1998). За изпълнението си във филма тя печели наградата за най-добра актриса на филмовия фестивал в Аутранс, Франция. През 2001 г. Марион се снима в Les jolies choses (2001) в ролята на сестрите близначки Мари и Люси и е номинирана за втория си "Сезар" за най-обещаваща актриса.

Пробивът на Котияр във Франция настъпва през 2003 г., когато тя се снима в мрачната романтична комедия на Ян Самуел Jeux d'enfants (2003), в която играе Софи Ковалски, дъщеря на полски имигранти, която живее в любовно-омразни отношения с приятеля си от детството. Филмът е касов хит във Франция, превръща се в култов в чужбина и води Котияр към по-големи проекти.

Първият ѝ холивудски филм е "Голяма риба" (2003) на Тим Бъртън, в който играе Жозефин, съпругата на Уилям Блум (в ролята Били Кръдъп). Няколко години по-късно Марион участва във филма на Ридли Скот "Добра година" (2006) в ролята на Фани Шенал, собственичка на френско кафене, която се влюбва в героя на Ръсел Кроу. През 2004 г. тя печели наградата Chopard Thophy of Female Revelation на филмовия фестивал в Кан. През 2005 г. Котияр печели наградата "Сезар" за най-добра актриса в поддържаща роля за ролята си на Тина Ломбарди във филма на Жан-Пиер Жьоне "Дълъг ден на фианките" (Un long dimanche de fiançailles, 2004).

През 2007 г. Котияр получава международно признание за емблематичното си превъплъщение в образа на Едит Пиаф във филма La Vie en Rose (2007). Режисьорът Оливие Дахан избира Котияр за ролята на легендарната френска певица, защото за него очите ѝ били като тези на "Пиаф". Фактът, че може да пее, също помага на Котияр да получи ролята на "Пиаф", въпреки че по-голямата част от пеенето във филма е на Пиаф. Ролята носи на Котияр Оскар за най-добра актриса, както и Сезар, Награда Люмиер, Награда БАФТА и Златен глобус. Това я прави едва втората актриса, спечелила "Оскар" за актьорско изпълнение на език, различен от английския, наред със София Лорен (La ciociara (1960)). Само двама изпълнители от мъжки пол (Роберто Бенини за La vita è bella (1997) и Робърт де Ниро за The Godfather Part II (1974)) са печелили "Оскар" само за роли, които не са на английски език. Тревор Нън нарича образа ѝ на "Пиаф" "едно от най-великите филмови изпълнения в историята". На Международния филмов фестивал в Берлин, където е премиерата на филма, Котияр получава 15-минутни овации на крака. Когато печели "Сезар", Ален Делон връчва наградата и обявява победителката за "La Môme Marion" ("Момчето Марион"), той също я хвали на сцената с думите "Марион, давам ти този "Сезар". Мисля, че този Сезар е за една голяма велика актриса, а аз знам за какво говоря".

След наградата "Оскар" Котияр работи много по-често в англоезични филми. През 2009 г. тя играе срещу Джони Деп в "Обществени врагове" (2009) на Майкъл Ман, а по-късно същата година играе Луиза Контини в мюзикъла "Девет" (2009) на Роб Маршал и получава номинация за "Златен глобус" за изпълнението си. Списание "Тайм" я поставя на пето място в класацията за най-добро женско изпълнение през 2009 г. През следващата година тя поема ролята на главния антагонист Мал във филма на Кристофър Нолан "Началото" (2010), а през 2011 г. има запомнящи се роли в "Полунощ в Париж" (2011) и "Зараза" (2011) и отново се събира с Кристофър Нолан в "Възходът на тъмния рицар" (2012).

През 2011 г. и 2012 г. Котияр се появява съответно на първо място в списъка на Le Figaro на най-високоплатените актьори във Франция, като за първи път от девет години насам жена оглавява списъка. Котияр е и най-високоплатената чуждестранна актриса в Холивуд.

През 2012 г. Котияр получава широко одобрение от критиката за ролята си на безногата дресьорка на косатки Стефани във филма De rouille et d'os (2012). Филмът е касов хит във Франция и получава десетминутни овации на крака в края на прожекцията си на 65-ия филмов фестивал в Кан. За изпълнението си във филма Котияр печели Кристалния глобус (френския еквивалент на "Златен глобус"), наградата Étoile d'Or и е номинирана за "Златен глобус", SAG, BAFTA, "Изборът на критиците" и "Сезар". Кейт Бланшет пише статия за Variety, в която възхвалява изпълнението на Котияр в "Ръжда и кост", двете актриси се състезават за наградите "Оскар" за най-добра актриса през 2008 г., Кейт е номинирана за изпълнението си в "Елизабет": Златният век (2007), а Марион - за изпълнението си в La Vie en Rose (2007), а Котияр печели Оскар.

Първата ѝ главна роля в американски филм е през 2013 г. - във филма на Джеймс Грей "Имигрантът" (2013), в който играе Ева Цибулска, полска имигрантка, която иска да изпита американската мечта. Котияр получава широко признание за изпълнението си във филма на 66-ия филмов фестивал в Кан, където е премиерата на филма, а също така печели няколко награди на критиката. През 2014 г. Котияр играе Сандра в белгийския филм Deux jours, une nuit (2014) на братя Дарден. Изпълнението ѝ е единодушно оценено на 67-ия филмов фестивал в Кан, печели няколко награди на критиката, Котияр печели първата си Европейска награда за най-добра актриса, а също така получава втората си номинация за "Оскар" и шестата си номинация за "Сезар".

През 2015 г. тя играе лейди Макбет срещу Майкъл Фасбендер във филма на Джъстин Кързел "Макбет" (2015) и озвучава два анимационни филма: Le Petit Prince (2015), в който озвучава Розата, и Avril et le monde truqué (2015), в който озвучава главната роля - Аврил. През 2016 г. се снима във филмите Mal de pierres (2016) на Никол Гарсия, Juste la fin du monde (2016) на Ксавие Долан, Assassin's Creed (2016) на Джъстин Кързел, в който отново работи с колегата си от "Макбет" Майкъл Фасбендър, и Allied (2016) на Робърт Земекис с Брад Пит. - И.И. превод