Едуард Нортън / Edward Norton

Едуард Харисън Нортън е роден на 18 август 1969 г. в Бостън, Масачузетс, и израства в Колумбия, Мериленд, в семейство с дълбоки културни и обществени корени. Майка му Лидия „Робин“ Раус е учителка по английски и изпълнителен директор на фондация, дъщеря на известния предприемач и филантроп Джеймс Раус, създател на модерната общност Колумбия. Баща му Едуард Нортън-младши е адвокат по околната среда и работи в организации, свързани със защита на историческото наследство. Едуард има по-малък брат и сестра – Джеймс и Моли. Загубата на майка му през 1997 г. бележи личен поврат в живота му, но той често подчертава, че нейната отдаденост на образование и обществена работа е останала водещо влияние.

От малък проявява интерес към актьорството – още осемгодишен задава въпроси за „мотивацията на героя“ в час по драма. Завършва история в Йейлския университет, където паралелно се занимава с театър. След дипломирането си се премества в Ню Йорк, където става част от театралната трупа *Signature Players* и участва в пиеси на Едуард Олби.

Филмовият му пробив идва неочаквано. През 1996 г. печели ролята на младия обвиняем в съдебния трилър *Първичен страх*, измежду над 2000 кандидати. Изпълнението му до Ричард Гиър предизвиква сензация – Нортън печели „Златен глобус“ и получава първата си номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Още същата година участва в *Всички казват: Обичам те* на Уди Алън и в *Народът срещу Лари Флинт*, доказвайки гъвкавостта си.

През 1998 г. шокира публиката с физическата си трансформация в *Американска история Х*, където влиза в ролята на фанатичен скинхед. За този образ получава втора номинация за „Оскар“, вече като водещ актьор. Година по-късно се снима в *Боен клуб* (1999) заедно с Брад Пит – филм, който по онова време е разделящ, но впоследствие се превръща в култова класика.

През 2000 г. Нортън прави режисьорския си дебют с романтичната драма *Да запазиш вярата*, а след това участва в редица знакови филми: *25-ият час* (2002), *Червеният дракон* (2002), *Илюзионистът* (2006), *Небесно царство* (2005). Той е част и от ансамблите на Уес Андерсън в *Лунно кралство* (2012) и *Хотел „Гранд Будапеща“* (2014). В *Бърдмен* (2014) на Алехандро Гонзалес Иняриту играе театрален актьор с експлозивен характер, роля, която му носи трета номинация за „Оскар“.

Освен актьорската си работа, Нортън е известен със своята активна социална позиция. Той участва в управлението на фондацията *Enterprise Community Partners*, основана от дядо му, и подкрепя екологични инициативи, свързани със зелена енергия, опазване на околната среда и достъпни жилища.

Едуард Нортън остава един от най-интелигентните и многопластови актьори в съвременното кино – артист, който избира ролите си внимателно и съчетава успешна кариера с активен обществен принос.