25th Hour / 25-ият час

На един мъж му остават само 24 кратки часа, преди да влезе в затвора за 7 дълги години. Бившият крал на Манхатън е на път да се сбогува с живота, който обожава - живот, отворил му вратите на най-шикозните нюйоркски клубове. В последния си ден на свобода, Монти се опитва да се свърже отново с баща си и да се събере с двама стари приятели. Той иска да се види и с гаджето си, която може би (а може би не) е информирала ченгетата. Времето на Монти изтича и той трябва да вземе някои решения, докато се мъчи да поправи грешките си в 25-я час. Ролята на разкайващия се наркодилър пасва идеално на Едуард Нортън, който умее с финес да взривява нервното напрежение, точно под повърхността на дадена сцена. “Тази роля пасва идеално на дарбата на Нортън да взривява нервното напрежение точно под повърхността на дадена сцена. Ако Дъстин Хофман се бе родил бял англосаксонски протестант, щеше да стане нещо като Нортън, който знае как да експлоатира контраста между бързия си, несигурен, безстрастен глас и атлетичната си физика, за да се превъплъщава в образи на плахи младежи със съмнителна психична стабилност.” Оуен Глайберман, “Entertainment Weekly”