Резюме
Как се приема филмът
Между Омир и холивудския спектакъл
Малцина оспорват мащаба на "Троя". Спорът започва, когато филмът бъде оценяван като екранизация на "Илиада", а не като самостоятелна историческа драма.
Битките, декорите, костюмите и внушителните общи планове продължават да правят силно впечатление. Двубоят между Ахил и Хектор е сред най-често хвалените моменти, а изпълненията на Брад Пит и Ерик Бана придават необходимата тежест на двамата воини. Добри реакции получават и част от поддържащите актьори.
Решението боговете да останат извън действието разделя зрителите. За едни то превръща легендата в по-земна история за чест, власт и човешки амбиции. За други премахва съществена част от смисъла и очарованието на античния разказ.
Най-острите критики идват от познаващите оригиналната творба. Променените съдби на герои, липсващите фигури и опростените отношения се възприемат като ненужно отдалечаване от източника. Диалозите, романтичните сцени и неравномерното темпо също не достигат нивото на зрелищните бойни епизоди.
"Троя" е най-подходяща за почитателите на големите военни епоси, които могат да приемат свободното отношение към митологията. Зрителите, търсещи вярна и задълбочена версия на Омировата история, вероятно ще останат с повече възражения.
Две десетилетия по-късно филмът се запомня преди всичко като впечатляващ спектакъл. Не е окончателната екранизация на "Илиада", но като мащабна история за слава, дълг и война продължава да намира своята публика.
Коментари, мнения и ревюта