Резюме
Като огромен радетел за несравнимото кинопреживяване, за Опенхаймер Кристофър Нолан за пореден път работи с номинирания за „Оскар“ виртуозен оператор Хойте ван Хойтема (Дюнкерк, НЕ!), с който заснемат филма на 65 мм. лента с IMAX камери. Филмът ще съчетава чернобяла и цветна визия и както е видно от първия тийзър трейлър, обещава наистина впечатляващо изживяване, което в комбинация с изключително интригуващата история, прави Опенхаймер едно от най-големите и задължителни филмови събития за 2023 година.
Как се приема филмът
Биография, разказана с напрежението на трилър
"Опенхаймер" впечатлява зрителите с необичайния начин, по който представя една историческа личност. Вместо спокоен и последователен преглед на живота му, филмът предлага напрегнат разказ за научно откритие, политическа разправа и моралните последици от решенията на един човек.
Изпълнението на Килиън Мърфи получава почти единодушни похвали. Сдържаното му присъствие предава едновременно интелекта, самоувереността и нарастващото чувство за вина на Опенхаймер. Робърт Дауни Джуниър и Емили Блънт също се открояват в силния актьорски състав.
Зрителите често посочват операторската работа, монтажа и музиката на Лудвиг Горансон като основни достойнства. Дългите разговори и научните разсъждения са поднесени с ритъм, характерен по-скоро за напрегната драма, отколкото за традиционен биографичен филм.
Нелинейният разказ обаче изисква постоянно внимание. Честите промени във времето, големият брой исторически фигури и политическите изслушвания могат да затруднят хората без предварителни познания за периода. За едни тази сложност прави историята по-богата, а за други я превръща в уморително изпитание.
Продължителността и звукът са сред най-честите критики. Някои зрители намират музиката за прекалено силна и натрапчива, а непрекъснатите монтажни преходи не оставят достатъчно спокойни моменти. Последната част, съсредоточена върху политическите конфликти, също се възприема като прекалено разтеглена.
Срещат се и възражения към избраната гледна точка. Част от публиката очаква по-задълбочено представяне на човешката цена на атомните бомбардировки, вместо толкова голямо внимание към личната вина на Опенхаймер и борбата му с американските институции.
Филмът е подходящ за зрители с интерес към историята, науката и нравствените въпроси около властта и отговорността. Хората, които предпочитат ясен хронологичен разказ или по-спокойна биографична драма, може да го намерят прекалено шумен и усложнен.
Преобладаващите мнения определят "Опенхаймер" като значимо и великолепно изиграно кино, макар и нелеко за гледане. Най-силното му качество е, че не предлага удобно оправдание или присъда, а оставя зрителя сам да прецени човека и наследството му.
7/10 - Качествен, но изморителен за гледане
Голям фен съм на работата на Нолан, така че наистина очаквах с нетърпение "Опенхаймер". Разбрах, че ще има известно преплитане на времевите линии и ще трябва да се концентрирам. Това изобщо не ми беше проблем, а разказът беше прекрасно направен. Актьорската игра беше повсеместно отлична. Видях рецензия, в която се казваше, че Емили Блънт е по-скоро пресилена, но аз изобщо не забелязах такова нещо.
Мисля, че най-големият ми проблем с филма може да означава, че просто остарявам. Режисурата ми се стори доста стряскаща, с множество скокове. Макар че нещата се движеха с бързи темпове, всичко беше доста изморително. Освен това музиката и звукът ми се сториха много силни до степен на натрапчивост. Подобно на други филми на Нолан: Interstellar, който обичам, също имаше *много* силна музика.
Като цяло това е качествено гледане. Просто ме накара да копнея за дните, когато така наречените "мозъчни" биографични филми, бяха малко по-спокойни.
9/10 - Изключителен Килиън Мърфи
Ще трябва да сте нащрек и мозъкът ви да е напълно активен, докато гледате "Опенхаймер", тъй като той лесно може да се откъсне от невнимателния зрител. Това е интелигентно филмово изкуство, което проявява голямо уважение към публиката. Филмът поднася пълни с информация диалози с неумолимо темпо и прескача в различни периоди от живота на Опенхаймер непрекъснато през 3-те часа. Има визуални подсказки, които водят гледащия през тези времеви периоди, но отново ще трябва да се ориентирате в тях доста бързо. Тази неумолимост помага да се изрази бързината, с която САЩ предприемат опитите си да създадат атомна бомба, преди Германия да направи същото. В основата на филма е абсолютно най-доброто изпълнение в кариерата на (неизменно блестящия) Силиан Мърфи. Това е достойно за "Оскар" представяне. Всъщност целият актьорски състав е фантастичен (с изключение на понякога пресиленото изпълнение на Емили Блънт). RDJ също е изключително блестящ в завръщането си към истинското актьорско майсторство след около десетилетие, в което го беше напуснал. Сценарият е наситен и многопластов (дебел почти колкото Библията), операторската работа е доста сурова и пестелива в по-голямата си част, но на места е наситена с богати, сочни цветове (особено в сцените с Флорънс Пю), музиката е красива на моменти, но най-вече тревожна и потискаща, което допринася за неумолимото темпо. Тричасовото времетраене на филма минава неусетно. Като цяло филмът ми се стори интензивен, натоварващ, но много удовлетворяващ. Това е най-доброто филмово изкуство. Наистина страхотно зрелище.
10/10 - Нолан прави мощен биографичен филм, който показва тъмната страна на човешката природа!
Можем да се смятаме за късметлии, че сме живи, за да гледаме произведенията на Кристофър Нолан, които стават все по-добри с годините.
Опенхаймер - без съмнение - ще бъде един от най-добрите филми в историята. Невероятна кинематография, изключителна актьорска игра и потресаващи саундтраци.
Целият актьорски състав е страхотен - от Килиън Мърфи, който с тази роля ще получи "Оскар", до Робърт Дауни младши, Емили Блънт и накрая Рами Малик, който има малко сцени, но са такива, които никога няма да забравите.
Не го гледах в Imax, тъй като нямах търпение и изтичах до най-близкото кино, но сега със сигурност ще си запазя билет за Imax.
Не губете време, резервирайте си билет и отидете да го гледате.. СЕГА.
Филмът ще бъде високо оценен от хора със средняшки критерии за кино.
Не лош филм, но нищо изключително и невиждано - в което и да е отношение.
Не знам изгубилите дар слово от възхищение какво кино са гледали до момента.
Отделно, изборът на перспектива, от която да разкажат своята интерпретация на историята и, особено, изборът върху кои детайли да бъде поставен фокусът е най-малкото спорен за достойнствата и висотата на сценария и сюжета.
Безкомпромисна актьорска игра от почти целия каст обаче - това трябва да се каже! Съвършен Роберт Даунинг Джуниър, безупречно балансирано изграден персонаж - нищо, което да е в повече, нищо, което да не достига, брилянтен. Килиън Мърфи леко преигра - ако някой трябва да получава Оскар за ролята си в този филм, не е той.
Филмът е подигравка към образа на Айнщайн.
Не съм гледал и по-жалка ядрена експлозия във филм с претенции. Не е дребнава забележка - явявайки се някакъв вид кулминация и символ в повествованието, тая експлозия трябваше да ни изкърти зъбите.
Отдавайте заслуженото, но не превъзнасяйте излишно - нито филма, нито Нолан.