Providence / Провидение

Това, с което Ален Рене е добър, е неговият откровен модернизъм. Експериментите му с темпо-ритъма /"Миналата година в Мариенбад", "Обичам те, обичам те"/ са формална черта и отличителен белег на режисьора. Освен това това свойство изглежда е характерна черта именно на европейския мироглед (да си спомним Пруст в "В търсене на изгубеното време" и други подобни). "Провидение" е още по-интересна техника. Възрастен писател бонвиван, вече изпитал всички прелести на възрастта (от хемороиди до носталгия) и дори измъчван от комплекс за вина за самоубийството на жена си, се забавлява да пише в главата си житейската история на децата си и техните жени-любовници. Освен това той го прави много страстно, като понякога губи нишката на историята и тогава героите, които започват да живеят собствения си живот, биват въвеждани в абсурдни ситуации. Творческият процес е образно изразен в сцената на аутопсията на отварянето на трупа на старец. Писалката се оприличава на скалпел. И цялата тази история също е опит на писателя да се справи със собствените си преживявания и страхове. В същото време филмът все още е много жизнеутвърждаващ (сцената с мъртвеца се противопостявя с разрязването на пилешкия бут на парти за рожден ден). Уикипедия ни разказва за влиянието на този конкретен филм върху стила на Линч. Изглежда, че е така. Поне някакво неуловимо впечатление от "Провидението" (е, и пиле, разбира се) ни кара да си спомним "Гумена глава". Въпреки че това е субективно, разбира се. Във филма има много вино (защото старецът на практика е алкохолик) и разговори. Накрая да допълним и великолепния актьорски ансамбъл, в който Джон Гилгууд заема особено място с поредното си изпълнение в плеадата изключителни роли в кариерата му.