Елън Бърстин / Ellen Burstyn

Елън Бърстин е родена в Детройт, Мичиган, в семейството на Корейн Мари (Хамел) и Джон Остин Гилули. Тя е с ирландски, френски/френско-канадски, пенсилвански холандски (немски) и индиански произход. Преди да стане актриса, тя работи на няколко места. На 14-годишна възраст е готвачка на къси опашки в магазин за закуски. След като завършва техническата гимназия "Кас" в Детройт, заминава за Тексас, за да работи като модел, а след това за Ню Йорк като шоугърла в "Шоуто на Джаки Глийсън" (1952 г.). Оттам заминава за Монреал като танцьорка в нощен клуб, а след това за Бродуей, където дебютира в "Fair Game" (1957 г.). До 1963 г. се появява в телевизионния сериал "Лекарите" (1963), но е забелязана с ролята си в "Сбогом, Чарли" (1964). След това Елън си взима почивка, за да учи актьорско майсторство при Лий Страсбърг в Actors Studio.

Големият ѝ пробив идва, когато е избрана за главната женска роля в The Last Picture Show (1971). За тази роля получава номинации за "Златен глобус" и "Оскар". След това участва заедно с Джак Никълсън в "Кралят на Марвин Гардънс" (1972 г.), където изиграва смразяваща роля. След това идва "Екзорсистът" (1973). Отново е номинирана за "Златен глобус" и "Оскар". През 1974 г. се снима в "Алиса вече не живее тук" (1974), за чието изпълнение печели награди "Оскар" и БАФТА като най-добра актриса. За "Златен глобус" е номинирана, но губи от Марша Мейсън. Същата година влиза в историята, като печели наградата "Тони" за бродуейската пиеса "По същото време, догодина". Получава похвали и номинации за награди за изпълненията си във филмовите версии на "Същото време, следващата година" (1978 г.) и "Възкресение" (1980 г.).

Във "Възкресение" тя играе жена със силата да лекува. Поредица от телевизионни филми, довели до две номинации за "Еми", я поддържат, както и сериалът "Шоуто на Елън Бърстин" (1986 г.). Телевизионните филми продължават и през 90-те години. Също така през 90-те години на миналия век тя е включена в поддържащи роли във филми като "Клуб "Гробище" (1993), "Как се прави американско одеяло" (1995), "Клубът на детегледачките" (1995) и "Шпицкок" (1996). В допълнение към актьорската си дейност, тя е първата жена президент на Actor's Equity (1982-85 г.). - И.И. превод