Илейн Стритч / Elaine Stritch

Илейн Стрич е родена на 2 февруари 1925 г. в Детройт, щата Мичиган, в заможно католическо семейство с ирландски и уелски корени. Баща ѝ е изпълнителен директор във „B.F. Goodrich“, а майка ѝ се грижи за трите си дъщери в дом, където дисциплината и амбицията са част от ежедневието. След като завършва католическо училище и девически колеж, младата Илейн решава да се насочи към актьорството и постъпва в *Dramatic Workshop* към „The New School“ в Ню Йорк, където нейни състуденти са бъдещи легенди като Марлон Брандо. Именно там, в детска пиеса през 1944 г., тя за първи път излиза на сцена — като тигър и крава, което звучи символично за двойнствената ѝ природа: дивост и упоритост, съчетани с чувство за самоирония.

На Бродуей дебютира през 1946 г. в постановката *Loco*, а следващите години се превръщат в непрекъснато изкачване към върха на театралната слава. С неподражаема енергия и остър език, Стрич постепенно се утвърждава като една от най-силните женски фигури на американската сцена. Сред знаковите ѝ роли са тези в *Bus Stop* (за която получава номинация за „Тони“), *Sail Away!* (с която дебютира и в Лондон), *Company* (1970), където песента ѝ „The Ladies Who Lunch“ се превръща в нейна емблема, и *A Delicate Balance*, която ѝ носи още една номинация и награда „Drama Desk“. Всяка нейна роля е израз на неподправена сила и саркастичен чар, а дълбокият ѝ уиски глас и дрезгав смях стават отличителна нейна запазена марка.

Въпреки успеха на сцената, Холивуд остава по-сдържан към нея. Играе второстепенни, но запомнящи се роли в *A Farewell to Arms* (1957), *Who Killed Teddy Bear* (1965), *Providence* (1977), *September* (1987), *Cadillac Man* (1990), *Autumn in New York* (2000) и *Monster-in-Law* (2005). И на екрана, както и на сцената, тя винаги се отличава – остра, дръзка и непокорна, дори когато ролята ѝ е кратка.

Телевизията ѝ дава нови възможности за изява – започва още през 40-те с *The Growing Paynes*, а през следващите десетилетия се появява в сериали като *My Sister Eileen*, *Two’s Company* и *The Ellen Burstyn Show*. По-късно три пъти печели награда „Еми“ – за гост-роля в *Law & Order*, за телевизионната версия на едноличния ѝ спектакъл *Elaine Stritch at Liberty* (2002) и за незабравимото ѝ превъплъщение като колоритната майка на Джак Донъги в *30 Rock* (2006).

През 1973 г. се омъжва за английския актьор Джон Бей и се премества в Лондон, където изнася множество театрални представления. След смъртта му се завръща в Ню Йорк и на 76 години създава един от най-въздействащите спектакли в историята на Бродуей — *Elaine Stritch at Liberty*, откровена изповед за живота ѝ, изпълнена с хумор, самоирония и болка. В нея говори за дългогодишната си борба с алкохола, сценичната треска и разрушителната си връзка с актьора Гиг Йънг. Шоуто ѝ донася всички водещи театрални отличия — „Тони“, „Obie“, „Drama Desk“ и др., превръщайки я окончателно в легенда.

През 1995 г. е въведена в *American Theater Hall of Fame*, а до последните си дни остава активна и безкомпромисна. С характерната си смелост, острота и неподправен стил Илейн Стрич се превръща в символ на театралната независимост и непримиримост. Умира на 17 юли 2014 г. в дома си в Мичиган на 89 години — но остава в паметта на публиката като жената, която никога не се предаде и с усмивка доказа думите на песента си: *„I’m still here.“*