Как Лорънс Фишбърн превърна болката от „Матрицата“ в емблематични роли

| |

снимка: Marrakech Film Festival

Лорънс Фишбърн пази доста болезнени спомени от работата си по „Матрицата“ – и не говори метафорично.

„Ние бяхме първите западни актьори, които работеха по този чисто хонконгски стил“, разказва той за себе си, Киану Рийвс и Кари-Ан Мос. Легендарният хореограф Юен У-пин изобщо не бил сигурен, че ще се справят с изискванията му. Затова подхождал към тях като към професионални спортисти – с нечовешки тежки тренировки, ден след ден.

И именно тогава Фишбърн разбрал една истина, за която зрителите рядко се замислят: „Проумях защо професионалните атлети взимат толкова много пари – защото са в болка постоянно. Не като след фитнес, когато те наболява за ден. Те са в болка. Нон-стоп.“

Резултатът обаче е налице – бойните сцени в „Матрицата“ и до днес са еталон в жанра, а движението и рефлексите, които си е изградил тогава, още живеят в тялото му. „Всичко това… още е вътре в мен“, казва той с усмивка. „Всеки от нас имаше по двама треньори. Бяха безмилостни, но и свършиха страхотна работа.“

Срещаме този по-мек, но все още невероятно харизматичен Фишбърн на кинофестивала в Маракеш, където той разказва за кариера, изградена върху трансформации. В рамките на 90 минути – с няколко технически прекъсвания по пътя – актьорът проследява пътя си от „нахален хлапак от улицата“, за когото светът се е изчерпвал с шест блока в Бруклин, до ключови роли в „Апокалипсис сега“, „Кралят на Ню Йорк“, „Момчета от квартала“ и „Матрицата“.

Общото между всички тези роли е едно негово вътрешно правило: да не повтаря себе си.
„Винаги търся начин да изненадам публиката“, казва Фишбърн. „Постоянно се опитвам да мръдна малко тук, да променя нещо там, така че да не изглеждам познат, предвидим. По-интересно е, когато видиш персонаж и в него разпознаеш себе си – или някого, когото познаваш.“

Тази философия стои и зад незабравимия Джими Джъмп в „Кралят на Ню Йорк“ на Ейбъл Ферара. Фишбърн започва от добре познат персонаж – „двуцевното хлапе“ от класическите уестърни, млад, безразсъден тип с два пистолета, нещо като героя на Кевин Костнър в „Силверадо“. После започва да добавя детайли: дрехи, походка, жестове, странности.

„Джими Джъмп за мен е първият истински хип-хоп гангстер в киното“, обяснява актьорът. И това не е случайно – той израства с тази култура. „Идвам от Ню Йорк, обикалях онези квартали, ходех по хип-хоп концерти, познавах графити артисти и брейкденсъри. Бях вътре в тази сцена. Познавах един човек, който сам се наричаше „hip-hop gangster“ – искаше да рапира, но имаше и „друг бизнес“ отстрани. И си казах: защо никой не е показвал такъв тип персонаж във филм?“

Съвсем различно признание получава след „Момчета от квартала“, където играе Фюриъс Стайлс – бащата, който се опитва да възпита с принципи и любов в свят на насилие.

„Живеех във Венеция, Калифорния, малко след като излезе филмът, когато към мен се приближи млад мъж“, спомня си Фишбърн. „Очите му бяха пълни със сълзи. Не знаеше как точно да се изрази, освен да ми каже „благодаря за филма“. Отговорих му спокойно и му благодарих, но вътрешно бях разтърсен от тази емоция.“

Тогава негов приятел и колега от „Кралят на Ню Йорк“ – актьорът Роджър Гуенвюр Смит – му помага да осъзнае какво всъщност се е случило.
„Роджър ми каза: „Не разбираш какво стана току-що“. Попитах го какво има предвид, а той ми отговори: „Когато изигра Фюриъс Стайлс, ти стана баща на цяло поколение момчета без бащи.““

Това чувство за отговорност към публиката личи и извън филмовата площадка. По време на разговора в Маракеш техниката на няколко пъти предава фронта, публиката започва да се размърдва неспокойно, но Фишбърн не губи самообладание – нито за миг.

„Толкова сте красиви“, обръща се той към залата, докато чака проблемът да бъде отстранен. Публиката избухва в аплодисменти. „Благодаря ви, че сте тук.“

В крайна сметка точно това е Лорънс Фишбърн – актьор, който е минал през буквална болка, за да създаде иконични роли, и човек, който добре знае, че понякога една роля може да даде на някого нещо много по-голямо от чисто развлечение: фигура на баща, посока, надежда.