Приветстван от критиката заради силните си, войнствени и авторитетни образи и един от най-талантливите и гъвкави изпълнители в Холивуд, Лорънс (Джон) Фишбърн III е носител на множество награди, включително редица отличия NAACP Image.
Роден е в Огъста, Джорджия, на 30 юли 1961 г. в семейството на Хати Бел (Кроуфорд), учителка, и Лорънс Джон Фишбърн-младши, служител в поправителен дом за непълнолетни. Майка му преселва семейството си в Бруклин, след като родителите му се развеждат. На 10-годишна възраст момчето се появява в първата си пиеса, "В моите много имена и дни", в тясно малко театрално пространство в Манхатън. Продължава да играе, но успява да избегне атрибутите на детска звезда per se, като по това време се смята по-скоро за работещо дете-актьор. По време на този ранен етап той се представя като Лари Фишбърн, но никога не е учил и не е бил обучаван в техниката на актьорското майсторство.
През 1973 г., на 12-годишна възраст, младият Лорънс получава постоянна роля в дневния сапунен сериал "Един живот, който трябва да се живее" (1968 г.), която продължава три сезона. Впоследствие прави филмовия си дебют във филма на тема гетото Cornbread, Earl and Me (1975). На 14 години Франсис Форд Копола го кани в "Апокалипсис сега" (1979), който се снима две години във Филипините. След този дълъг епизод Лорънс не работи още година и половина. Възпитаник на академията "Линкълн Скуеър", Копола е достатъчно впечатлен от Лорънс, за да го наеме отново надолу по веригата с главни роли в "Гръмка риба" (1983), "Котън клуб" (1984) и "Каменни градини" (1987).
През 80-те години на ХХ в. той продължава да попълва списъка си с филмови и телевизионни роли, въпреки че не е много известен. Повтарящата се роля на каубоя Къртис в детското шоу "Pee-wee's Playhouse" (1986 г.) му помага да преодолее всички трудности, които има по това време. Телевизионните му гостувания по това време включват "Trapper John", "M*A*S*H*", "Hill Street Blues", "Miami Vice", "Spenser: Наем" и "The Equalizer".
С новото десетилетие (90-те години на ХХ век) Лорънс получава звездна слава. Избраната главна роля в градската приказка на Джон Сингълтън "Boyz n the Hood" (1991 г.) го катапултира веднага в челните редици на киното. Действието се развива в неспокойния Южен централен район на Лос Анджелис, а в ролята на разведен баща с морални устои, който се опитва да се издигне над невежеството и насилието на заобикалящата го среда, Лорънс показва истинско майсторство и способност да издържи всеки филм.
На сцената Лорънс ще стане неизменно свързан с драматурга Огъст Уилсън и неговия афроамерикански епос от 20 век, след като в продължение на две години се снима в ролята на избухлив бивш затворник в "Две тренировки в движение". За това мощно, хипнотизиращо изпълнение Лоранс печели почти всички престижни театрални награди в книгите (Tony, Outer Critics Circle, Drama Desk и Theatre World). Именно по времето на тази забележителна роля в кариерата си той започва да се представя като "Лорънс" вместо като "Лари". Получава още награди и отличия. В допълнение към "Еми" за пилотния епизод на сериала "Трибека", той е номиниран за прекрасната си работа в качествените минифилми The Tuskegee Airmen (1995) и Miss Evers' Boys (1997).
На големия екран и Лорънс, и Анджела Басет получиха номинации за "Оскар" за суровите си, кипящи образи на рок звездите Айк и Тина Търнър във филма "Какво общо има любовта" (1993). Заслугата му е, че успява да вземе един изключително отблъскващ персонаж и да го превърне в отрезвяващо и завладяващо преживяване. Любимец на касовия афиш, той изпълнява ролята на Морфей, наставник на Киану Рийвс, в изключително популярния футуристичен научнофантастичен филм "Матрицата" (1999 г.), известен най-вече с новаторските си специални ефекти. Мъдро се завръща в продълженията на филма.
През новото хилядолетие Лорънс разширява таланта си, като дебютира като сценарист и режисьор в "Once in the Life" (2000), в който изпълнява и главната роля. Филмът е базиран на собствената му пиеса "Riff Raff", оценена от критиката, която той поставя пет години по-рано. През 1999 г. постига голям театрален триумф с мултирасовата версия на "Лъвът през зимата" в ролята на Хенри II срещу Елеонора Аквитанска на Стокърд Чанинг. В киното Фишбърн се появява в различни интересни роли в невинаги успешни филми. Някои от най-забележителните му роли включват градски играч на бърз шах в "Търсенето на Боби Фишер" (1993); военен затворник в "Кадънс" (1990); колежански професор във "Висшето образование" (1995) на Сингълтън; агент на ЦРУ в "Лоша компания" (1995); главната роля в "Отело" (1995) (той е първият чернокож актьор, изиграл тази роля на кино); ръководител на спасителен екип на космически кораб в научнофантастичния хорър "Хоризонт на събитията" (1997 г.); гангстер от епохата на депресията в "Худлум" (1997 г.); упорит полицейски сержант в "Мистична река" (2003 г.) на Клинт Истууд; треньор по правопис в "Акила и пчелата" (2006 г.); както и важни роли в популярните филми "Хищници" (2010 г.) и "Зараза" (2011 г.). От време на време се завръща към театъра. През април 2008 г. изиграва Тургуд Маршал в моноспектакъла "Тургуд" и печели наградата Drama Desk Award. По-късно то е пренесено на телевизионния екран и печели номинация за "Еми".
През есента на 2008 г. Фишбърн замества Уилям Питърсън в ролята на главния разследващ мъж в популярната драма на CBS "CSI: Разследване на местопрестъплението" (2000 г.), но през 2011 г. напуска сериала, за да се преориентира към филми, и на свой ред е заменен от Тед Дансън. Оттогава има редовна роля като "Попс" в комедията Black-ish (2014), виждаме го и на голям екран във филмите за Супермен "Човек от стомана" (2013) и "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта" (2016) в ролята на шефа на Daily Planet Пери Уайт; играе наемен убиец в трилъра "Standoff" (2016); представя министър и бивш ветеран от войната във Виетнам в "Last Flag Flying" (2017); изпълнява ролята на отмъстителен надзирател в "Imprisoned" (2018).
Фишбърн има две деца - Лангстън и Монтана, от първия си брак с актрисата Хайна О. Мос. През септември 2002 г. Фишбърн се жени за кубинско-американската актриса Джина Торес. - И.И. превод