Снимка: Touchstone Pictures

1998-а беше годината на космическите камъни-убийци, дошли да унищожат Земята. „Смъртоносно влияние“ заложи на мрачната атмосфера, човешките емоции и бавната подготовка за неизбежното. Сценаристите дори се консултираха с учени, за да бъде филмът максимално научно издържан. Точно обратното на „Армагедон“ – експлозивния, развяващ американското знаме екшън на Майкъл Бей, който никога не е бил почитан за финес и сдържаност.

И двата филма събраха слаби оценки в Rotten Tomatoes и не впечатлиха критиците. Дори Бен Афлек, звезда в „Армагедон“, не пожалил собствената си продукция в култовия DVD коментар:
„Попитах Майкъл защо е по-лесно да обучиш сондажни работници за астронавти, отколкото астронавти за сондажни работници. А той ми каза да си затворя устата.“

Историята на филма проследява цивилни нефтени сондажи, изпратени в космоса с абсурдната мисия да пробият астероид и да заложат бомба в него. Афлек също се подиграл с преувеличеното героизиране на „солидните работяги“ за сметка на учените:

„Брус ще каже на хората, че са направили лоша работа със сондажната машина. Той е човек от народа, а „учените зубъри“ от НАСА не разбират неговите скромни, земни ценности. Могат да строят ракети, но не знаят какво прави една скоростна кутия добра!“

Дори Брус Уилис имал проблеми – липса на развитие на персонажите и визуален хаос. Но независимо от критиките, „Армагедон“ стана най-касовият хит на лятото, с над 500 млн. долара в световния бокс офис, далеч пред „Deep Impact“ (малко над 300 млн.). Част от успеха се дължи и на безумно ефектната рекламна кампания, която предизвика… истинска паника.

Плакати с „дупка“ в сградите

Снимка: Touchstone Pictures

В навечерието на лятото на 1998 г. гигантски постери на „Армагедон“ се появиха върху фасадите в Лос Анджелис, Чикаго и Лас Вегас. Дизайнът следваше архитектурата на самата сграда, а в средата – зейваше огромна пробойна, сякаш астероид току-що е ударил мястото. Зад „дупката“ се виждаше синьо небе, което създаваше илюзия за реална катастрофа. Шофьорите буквално замираха, гледайки сградите, и често правеха рязък завой, защото всичко изглеждало прекалено истинско.

The Hollywood Reporter отбелязва, че след 11 септември подобна кампания би била невъзможна, но тогава тя беше „хитът на града“. Шумна, кичозна и невъзможна за подминаване – същинският почерк на Майкъл Бей. „Много умно решение и отличен пример за външна реклама“, споделя Ръсел Шварц, бивш маркетинг директор на New Line. „Повечето билбордове просто уголемяват постера, но тук ефектът беше шокиращ, триизмерен и напълно в духа на жанра катастрофи.“

В група за стара архитектура на Лос Анджелис потребители си спомнят, че „много коли забиваха спирачки на пътя“ и че особено на Interstate 405 рекламите предизвиквали задръствания. Едно е сигурно – никой не „пропусна нещо“ около премиерата на „Армагедон“.