Последен изход се завръща по-кървав от всякога и вдъхва нов живот на поредицата
В света на „Последен изход“ възкресенията просто не съществуват – веднъж умреш ли (обикновено след кървав инцидент, достоен за световните новини), оставаш мъртъв. Много мъртъв. Същата философия важеше и за самата поредица, която изглеждаше напълно погребана след „Final Destination 5“ от 2011 г. Но ето че тя буквално се надига от гроба с новата част – Final Destination: Bloodlines (Последен изход: Наследство).
Началото е класика за феновете – кървав хаос, причинен този път от срутваща се луксозна наблюдателна кула. Но режисьорите Зак Липовски и Адам Стайн бързо разклащат познатата формула с поредица малки, но значими отклонения. Те изненадват зрителя почти моментално с трикове и сюжетни обрати, невиждани досега в поредицата, демонстрирайки умение и дяволско удоволствие да играят с нашите очаквания. Резултатът е филм, пропит с адреналиново напрежение, което не спира до самия край.
И когато това напрежение избухне в поредица от кръвопролития, става ясно – това определено е „Последен изход“. Смъртта е централният герой, и как само го играе! Въздействащ черен хумор се носи из целия филм – често песимистичен, на моменти почти извратен, но винаги забавен. Смъртта е болезнено изобретателна, а една конкретна сцена с ЯМР апарат спокойно може да се нареди сред най-добрите в цялата поредица. И други „сценарии на съдбата“, включващи пожарогасители, футболни топки и вентилатори на тавана, са също толкова изкривени… и гениални.
Всички тези сцени обаче зависят изцяло от изпълнението си – и тук Липовски и Стайн действат с увереност. Редакцията на Сабрина Питър и музикалният подбор на Тим Уин и Андреа фон Фьорстер превръщат всяка сцена в пиршество за феновете. Режисурата, монтажът и музиката се сливат в динамично преживяване, което кара зрителя да стиска зъби с всяка секунда. CGI ефектите не винаги са на висота – понякога изглеждат като от анимация – но креативността и енергията компенсират напълно това с дъжд от кървави моменти, които ще останат в съзнанието.
„Последен изход: Наследство“ също избягва една от големите слабости на предишните части – този път героите не са просто пълнеж за кланицата. Кейтлин Санта Хуана е убедителна в ролята на Стефани – студентка с ясновидски дарби, която моментално печели съчувствието ни. И макар не всички герои да са симпатични, поне част от тях предизвикват истинска емоция, което само увеличава напрежението. А когато досадните персонажи най-сетне срещнат съдбата си… това е просто черешката на тортата.
Най-силният емоционален момент идва с горчиво-сладкото завръщане на покойния Тони Тод, чийто герой не само помага на сюжета, но и затваря един дълъг, зловещ цикъл в историята на поредицата по неочаквано трогателен начин.
Повечето завръщания след дълга пауза са разочарования. Но Final Destination: Bloodlines доказва, че има още живот в тази поредица. Смел, забавен и безмилостен, този филм е точно това, от което името Final Destination се нуждаеше. Изглежда, че съдбата този път е решила да даде втори шанс. Надяваме се Жътварят да отложи прибирането поне за още няколко части.
