Снимка: Touchstone Pictures

Повече от 40 години, откакто Еди Мърфи изгря светкавично и вдъхна нов живот на Saturday Night Live, светът все още се смее на неговия неподражаем хумор. Той беше едва тийнейджър, когато дебютира на големия екран в култовия филм на Уолтър Хил - 48 часа, а само две години по-късно се превърна в най-голямата холивудска звезда благодарение на Ченгето от Бевърли Хил – филмът, който и до днес е най-печелившото R-rated заглавие, ако се отчете инфлацията.

Всяка негова поява пред камерата беше гаранция за истеричен смях. Но постепенно, след ярки хитове, дойдоха и по-колебливи избори като Златното дете, Ченгето от Бевърли Хилс 2 и амбициозния, но тежък за кариерата му Харлемски нощи, след който Мърфи повече не се захвана с режисура.

Дълго изглеждаше немислимо той да направи по-слаб филм от The Golden Child, но в един момент откри, че може да печели огромни суми и от семейни продукции. Поколението, израснало с неговия остър и понякога мръсен хумор, вече имаше деца, които го обожаваха като Магарето от Шрек или като Доктор Дулитъл. Така постепенно го „загубихме“.

Въпреки това Мърфи показа класа в Мечтателки (роля, за която мнозина вярват, че е трябвало да вземе „Оскар“), в “Долимайт е моето име” и в най-новия Ченгето от Бевърли хилс 4, където щедро отстъпваше сцената на колегите си. Но след това отново се озова в посредствени продукции като екшън-комедията на Тим Стори Обир по график. А ако някога се окажеш режисиран от Тим Стори – значи си сбъркал посоката.

Да, семейните филми не са най-голямото зло – Shrek, Таткова градина, Привидения в замъка – те носят своята комерсиална стойност. Проблемът е, когато Мърфи избира проекти за възрастни, които звучат толкова беззъбо, че е трудно да повярваш, че именно той – човекът с безпогрешен комедиен инстинкт – се е хванал с тях. Точно такъв случай е моментът, когато отказва Час пик заради ролята в Божи човек.

„Holy Man“ – бърза и лесна сделка, но горчива

Снимка: New Line Cinema

Мърфи в крайна сметка работи с режисьора на Rush Hour Брет Ратнър, но едва години по-късно, в забравимия Tower Heist. Този филм беше толкова безличен, че дори участниците в него не си го спомнят. Разбираемо е защо Мърфи го прие – Ратнър му даваше свобода да импровизира.

И все пак е странно, че той е пропуснал шанса да играе бързо говорещия полицай редом до Джаки Чан в едно от най-забавните и успешни екшън-комедийни тандеми в историята.

Самият Мърфи призна в интервю за Complex:
„Имах два сценария – единият беше Rush Hour, екшън-комедия с Джеки Чан, тичане, каскади, лято… А другият беше Holy Man – ти си в роба в Маями. Е, изборът беше очевиден. Отидохме в Маями и направихме ужасен филм. Не, нека не казвам ‘ужасен’ – просто беше мек, не особено добър.“

Когато талантът попада в слаба сатира

Снимка: Touchstone Pictures

Holy Man, режисиран от опитния Стивън Херек (Critters, Bill & Ted's Excellent Adventure, The Mighty Ducks), се опитва да бъде добронамерена антиконсуматорска сатира. Мърфи влиза в ролята на мистериозен гуру, чиито мъдри слова карат зрителите на телевизионен шопинг канал да купуват всякакви продукти. Сценарият е дело на Том Шулман, носител на „Оскар“ за Обществото на мъртвите поети. Но въпреки високите очаквания, резултатът е по-скоро куха формула, облечена в „либерална“ сантименталност.

Филмът не е най-ниската точка в кариерата му, но със сигурност е един от най-големите пропуснати шансове. Истинските разочарования дойдоха и по-късно – Coming 2 America с изненадващо слаб заряд или напълно безсмисления The Haunted Mansion.

Днес е ясно едно – Holy Man няма да бъде преоткрит или обичан, а за феновете завинаги ще остане пример за това как един гений на комедията може да се подхлъзне, избирайки лесния път.