Снимка: Showtime

В този свят има два типа хора: тези, които вярват, че „Туин Пийкс - The Return“ е телевизионен сериал, и тези, които грешат.
Шегувам се… донякъде.

За всички, които не са навлезли в мистичния свят на Дейвид Линч и Марк Фрост, нека върнем лентата назад. Дебатът дали „The Return“ – продължението на култовия мистериозно-сюрреалистичен хит от 90-те – е сериал или филм, не стихва от премиерата му по Showtime през 2017 г. Дори авторитетното списание Cahiers du Cinéma го обяви за „филм на десетилетието“ през 2019-а, а през 2022 г. влезе и в престижната класация на Sight & Sound за най-великите филми на всички времена. Но защо толкова влиятелни критици наричат 18-епизоден сезон… филм?

Снимка: Showtime

Отчасти причината е в упоритото убеждение, че киното е „по-висше“ изкуство от телевизията, въпреки че стриймингът отдавна е заличил тази граница. Но и самият Линч подпали огъня, когато нарече „The Return“ „18-часов филм“.

„За мен телевизията и киното са едно и също – история, разказана чрез картина и звук. Просто този път се оказа 18 часа“, заяви той през 2017 г. на фестивала Camerimage. Простичко, загадъчно и напълно в негов стил. Но зад тази дефиниция стоеше едно ясно условие, без което нов „Twin Peaks“ нямаше да съществува.

Условието на Линч: фиксиран бюджет и свобода в броя епизоди

Снимка: Showtime

Дейвид Линч никога не е бил ортодоксален. От странни PR кампании с крави до мистериозни лични истории, той винаги е следвал собствения си компас. Затова, когато Showtime настоява за девет епизода на „The Return“, а Линч и Фрост смятат, че са нужни повече, режисьорът не се поколебава – просто напуска проекта.

През 2015 г. Линч публично обявява в Twitter (днес X), че се оттегля заради разногласия в бюджета. Малко по-късно шефовете на Showtime – Дейвид Невинс и Гари Левин – се появяват в дома му, решени да спасят сериала. Без вечеря в любимия му Bob’s Big Boy (както е канил всички други гости, дори Мел Брукс), но въоръжени с… бисквитки.

В крайна сметка те приемат условията: фиксиран бюджет, но пълна свобода за Линч да реши колко епизода ще бъдат. Така, вместо девет, зрителите получават 18 глави от една мистична, абсурдна и често страховита одисея.

Събитие, а не просто сериал

Снимка: Showtime

Showtime не само удвоиха епизодите, но получиха и нещо по-голямо – културно събитие. Всяка седмица зрителите не знаеха какво ги очаква: пътуване през измерения, черно-бял кошмар без думи или абсурдно комични сцени с агент Гордън Коул (в кожата на самия Линч) и неговия спътник Албърт Розенфийлд.

И все пак, колкото и да напомня на поредица от късометражни филми, „The Return“ си остава сериал – с ясни глави, повтарящи се мотиви и музикални финали в „The Roadhouse“. Може да се изгледа на един дъх, но най-силно въздейства, когато се следи седмица след седмица.

Да, Линч има основание да не прави разлика между кино и телевизия, особено днес, когато границите между тях са размити. Но може би именно запазването на различията е ключът – така и двете форми остават значими. Или, както би казал самият Линч: „Гледайте поничката, не дупката.“