Флорънс Пю оглавява група от маргинализирани антигерои в лента, която балансира между самоирония и тежки теми като психичното здраве. Филмът разчита на солидни познания по дълбоките слоеве на Марвел вселената, за да има смисъл — и изобщо шанс за бъдещето ѝ.

За верните фенове „Thunderbolts*“ може би ще остане в историята като филмът, който върна колебаещата се MCU машина обратно на релсите — но това звучи повече като пожелание, отколкото реалност. Ерата на „Отмъстителите“ приключи, а с нея и усещането, че да следиш Марвел е културно задължение. Днес повечето филми от тази вселена изглеждат все по-незначителни — с изключение на „Deadpool & Wolverine“, който се подиграва точно на тази претенциозност.

„Thunderbolts*“ очаква от зрителите да помнят или поне да се интересуват от герои, за които дори заклетите фенове трябва да си припомнят имена. Режисьорът Джейк Шрайър (известен с „Robot & Frank“) предлага комедия за неохотни съюзници, преплетена с теми за травмите и нуждата от емоционална подкрепа в отбор. Звучи лековато, но бюджетът от близо 200 милиона долара издава сериозните амбиции зад проекта.

Шестимата главни герои — сред които Йелена Бельова (Флорънс Пю), Джон Уокър (Уайът Ръсел), Гоуст (Хана Джон-Кеймен) и Таскмастър (Олга Куриленко) — изглеждат като група аутсайдери, събрани с цел да се неутрализират взаимно. Планът на Валентина Алегра де Фонтен (Джулия Луис-Драйфус в типично саркастичен стил) се обърква, когато към тях се присъединява странен амнезик с име Боб Рейнолдс (Луис Пулман), който очевидно крие тъмна сила.

Влизането на новия мистериозен злодей, наречен само „Празнотата“ (The Void), вдъхва нов живот във филма — особено след протяжното начало, изпълнено с шеги за Uber, Dr. Phil и DoorDash. Именно тук „Thunderbolts*“ започва да напомня на по-лични свръхестествени трилъри като „Flatliners“ и „The Craft“, където героите се борят не само с външна заплаха, но и със собствените си демони.

За незапознатите с героите (или онези, които спряха да следят след „Avengers: Endgame“), филмът може да бъде объркващ. Не получаваме почти никакви обяснения кой кой е — Йелена например е сестрата на Черната вдовица, без суперсили, но с изключителни бойни умения и неочаквана емпатия. До нея стои Ред Гардиън (Дейвид Харбър), някогашен съветски Капитан Америка, сега потънал в носталгия и мрачно чувство за хумор.

Създателят на MCU Кевин Файги очевидно има големи планове за Бъки Барнс (Себастиан Стан), въпреки че ролята му и тук остава странична. Целият филм носи усещане за преправяне в последния момент — с допълнителни сцени и монтажни кръпки, насочени към това Марвел отново да изглежда в крак с публиката.

И все пак, подобно на „Пазителите на галактиката“, това, което работи най-добре, е напрежението вътре в отбора — не особено симпатични герои, събрани не по желание, а по необходимост. Пю успява да вдъхне дълбочина на Йелена, която не носи тежестта на „великата отговорност“, а по-скоро кризата на идентичност, позната на много хора днес — претоварени, недооценени и объркани.

Да, името Thunderbolts* е шега само по себе си — препратка към губещ отбор по детски футбол, а истинското име на групата се разкрива едва в края. Но тяхното пътуване от взаимно недоверие до емоционална подкрепа е може би най-човешкият елемент в цялото начинание. И в отсъствието на Отмъстителите — тези ще трябва да свършат работа.