Били Кристъл (Billy Crystal)

Били Кристъл е роден на 14 март 1948 г. в Манхатън, Ню Йорк, и е израснал в Лонг Айлънд. Той е най-малкият от тримата синове, родени от Хелън (Габлер) и Джак Кристъл. Баща му е известен концертен промоутър, съосновател на Commodore Records, а майка му е домакиня. Семейството му е еврейско емигрантско семейство от Русия, Австрия и Литва. Тъй като баща му е в музикалния бизнес, Били не е бил чужд на някои от най-добрите изпълнители по онова време. Легенди като Били Холидей, Пий Уи Ръсел и Еди Кондън редовно се отбиват в дома на Кристъл. На 15-годишна възраст Били се сблъсква с лична трагедия, когато баща му умира от сърдечен удар на сравнително млада възраст от 54 години. Това дава на Били истинска оценка за това какво е успял да постигне баща му, докато е бил жив, и какво е направила майка му, за да запази семейството. Въпреки тази трагедия, Били е бил много оптимистичен и симпатичен като дете. Имал е уникален талант да разсмива хората.

С превръщането на телевизията в нова медия, Били получава влияние от предавания като "Младоженци" (1955 г.) и "Шоуто на Ед Съливан" и изпълнители като Алън Кинг, Ърни Ковач и Джонатан Уинтърс. Започва да се занимава със стендъп комедия на 16-годишна възраст. Истинската му мечта обаче е да стане професионален бейзболист. Идолът му, когато израства, е аутфилдерът на "Янкис" Мики Мантъл. През лятото прекарва дълги часове в игра на софтбол насред Парк Авеню с братята си и баща си, бивш питчер в университета "Сейнт Джон". В гимназията в Лонг Бийч Били играе на втора база и през последната година е капитан на отбора. Това му спечелва бейзболна стипендия от университета "Маршал" в Западна Вирджиния, която той приема. В крайна сметка обаче той не успява да изиграе нито един мач, тъй като бейзболната програма е спряна през първата му година. Това го кара да напусне университета и да се върне в Ню Йорк. След това се записва в близкия колеж Nassau Community College, специалност "Театър". Там се запознава и влюбва в танцьорката Джанис Голдфингер. Двамата се женят през 1970 г. и имат две дъщери. Скоро след това Били е приет в Нюйоркския университет, където специализира филмова и телевизионна режисура. По време на обучението си в Нюйоркския университет той учи при легендарния режисьор Мартин Скорсезе. Работи също така като управител на къщата и уредник в постановката "Ти си добър човек, Чарли Браун".

След като получава бакалавърска степен по изящни изкуства от Нюйоркския университет през 1970 г., Били временно работи като заместник-учител, докато успее да си намери участия като стендъп комик. Създава собствена импровизаторска група, 3's Company, и открива концерти за музиканти като Бари Манилоу. Неговата имитация на Хауърд Косел, който интервюира Мохамед Али, става огромен хит сред публиката. През август 1976 г. напуска Лонг Бийч и заминава за Холивуд с надеждата да получи роля в телевизионен сериал. Само след година получава големия си пробив, когато е избран за ролята на гей героя Джоди Далас в противоречивия ситком на ABC "Soap" (1977 г.). Това е първият случай, в който в американски телевизионен сериал се появява открит гей герой като редовен участник. Сериалът се излъчва успешно в продължение на четири сезона и спомага за стартирането на застоялата дотогава кариера на Били. След края на "Сапун" (1977) през 1981 г. Били продължава да се занимава със стендъп, който вече привлича по-голяма аудитория с нарастващия му статут на знаменитост. По това време той прави много гостувания по телевизията и дори води свое собствено краткотрайно вариететно шоу - The Billy Crystal Comedy Hour (1982).

През 1984 г. става редовен участник в предаването Saturday Night Live (1975), където имитацията му на Фернандо Ламас с фразата "You Look Mahvellous" става огромен хит сред зрителите. Това ще доведе до участия в пълнометражни филми като Running Scared (1986) и Throw Momma from the Train (1987). През 1986 г., заедно с Упи Голдбърг и Робин Уилямс, започва Comic Relief - ежегодно стендъп комедийно шоу, което помага за набирането на средства за жилища и медицински грижи за бездомните. Оттогава шоуто се разраства значително с постоянната подкрепа на тримата комици. Кариерата на Били ще достигне своя връх в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Ролите му в хитовите филми "Когато Хари срещна Сали..." (1989 г.) и "City Slickers" (1991 г.) му помагат да се утвърди като една от най-големите филмови звезди на Холууд. Този звезден статут се затвърждава допълнително, когато през 1990 г. е избран за водещ на годишните Оскари - чест, която ще повтори още седем пъти. Режисьорският му дебют на големия екран е през 1992 г. във филма "Господин Събота вечер" (1992), който разказва за отпаднал стендъп комик, който отказва да се пенсионира. Той също така е сценарист, продуцент и изпълнител на главната роля във филма. Въпреки че филмът не е голям хит, той доказва, че Били е много повече от актьор и комик. През следващите години Били продължава да играе в няколко филма, да ги продуцира и режисира.

Той има своя дял от хитове ("Анализирай това" (1999 г.), "Любимците на Америка" (2001 г.)) и някои провали ("Денят на бащата" (1997 г.), "Моят великан" (1998 г.)). Ролята му на психотерапевт на мафиота Робърт де Ниро в "Анализирай това" (1999) му носи похвали от критиката. През 2001 г. Били превръща детската си любов към бейзбола и Мики Мантъл в игрален филм. Филмът "61*" (2001), чиято премиера е по HBO, е посветен на взаимоотношенията между Мантъл и Роджър Марис и преследването им през 1961 г. на рекорда на Бейб Рут за хоумрън. Филмът, на който Били е режисьор и изпълнителен продуцент, получава общо 12 номинации за "Еми".

Извън екрана Били остава женен за Джанис Кристъл и имат домове в Калифорния и Ню Йорк. И двете му дъщери се занимават с филмов бизнес. Дженифър Кристъл Фоли е начинаеща актриса, участва в 61* (2001), а Линдзи Кристъл е начинаещ режисьор, създавайки и режисирайки документалния филм "Моят чичо Бърнс" (2003). - И.И. превод