Кейт Бланшет (Cate Blanchett)

Кейт Бланшет е родена на 14 май 1969 г. в Мелбърн, щата Виктория, Австралия, в семейството на Джун (Гембъл), австралийска учителка и строителен предприемач, и Робърт Деуит Бланшет-младши, американски рекламен мениджър, родом от Тексас. Тя има по-голям брат и по-малка сестра. Когато е на десет години, 40-годишният ѝ баща умира от внезапен сърдечен удар. Майка ѝ не се омъжва повторно и баба ѝ се премества да помага на майка ѝ.

Кейт завършва Националния институт за драматично изкуство на Австралия през 1992 г. и за малко повече от година печели признанието както на критиката, така и на публиката. След като завършва NIDA, тя се присъединява към постановката на Театралната компания на Сидни "Топ момичета" на Карил Чърчил, а след това изиграва булката Фелис Бауер в "Кафка танцува" на Тим Дейли, като за изпълнението си получава наградата за новак от Кръга на театралните критици на Сидни през 1993 г. Оттам Бланшет се премества в ролята на Карол в разтърсващата полемика на Дейвид Мамет "Олеана", също за Театралната компания на Сидни, и печели наградата "Розмонт" за най-добра актриса - втората ѝ награда през същата година. След това участва в драмата "Heartland" (1994 г.) на ABC Television в праймтайма, като отново печели одобрението на критиката. През 1995 г. е номинирана за най-добро женско изпълнение за ролята си на Офелия в постановката "Хамлет" на Belvoir Street Theatre Company. Други театрални роли включват Хелън в "Сладката Фийби" на Sydney Theatre Company, Миранда в "Бурята" и Роза в "Слепият великан танцува", и двете за Belvoir Street Theatre Company. В други телевизионни роли Бланшет се снима като Бианка в "Бордъртаун" (1995) на ABC, като Джени Морис в "Джи Пи" (1989) и в популярния сериал на ABC "Полицейско спасяване" (1994). Дебютът ѝ в игралното кино е в Paradise Road (1997).

Кейт се омъжва за писателя Андрю Ъптън през 1997 г. Запознава се с него година по-рано на снимачната площадка на един филм и отначало не се харесват. Той я смятал за дистанцирана, а тя - за арогантен, но след това се свързали по време на игра на покер на едно парти и същата вечер тя се прибрала у дома с него. Три седмици по-късно той ѝ предлага брак и двамата бързо се женят, след което тя заминава за Англия, за да изиграе пробивната си роля в киното: главната героиня в "Елизабет" (1998 г.), за която получава множество награди за изпълнението си, включително "Златен глобус" за най-добра актриса в драма. Кейт е номинирана и за "Оскар" за тази роля, но губи от Гуинет Палтроу. 2001 г. е особено натоварена година, с главни роли във филмите "Бандити" (2001), "The Shipping News" (2001), "Шарлот Грей" (2001) и ролята на кралицата на елфите Галадриел в трилогията "Властелинът на пръстените". През 2001 г. тя ражда и първото си дете, син Дашиъл. През 2004 г. ражда втория си син Роман.

Също така през 2004 г. играе актрисата Катрин Хепбърн във филма на Мартин Скорсезе "Авиаторът" (2004), за който получава Оскар като най-добра актриса в поддържаща роля. Две години по-късно получава номинация за "Оскар" като най-добра актриса в поддържаща роля за ролята на учителка, която има връзка с непълнолетен ученик, във филма "Записки по един скандал" (2006). През 2007 г. се завръща към ролята, която я превръща в звезда, в "Елизабет: Златният век" (2007). Филмът ѝ носи номинация за "Оскар" като най-добра актриса. Същата година е номинирана за още един "Оскар" като най-добра актриса в поддържаща роля за ролята на Боб Дилън във филма "Не съм там" (2007). През 2008 г. тя ражда третото си дете, син Игнациус. Със съпруга ѝ стават артистични директори на Театралната компания в Сидни, като избират да прекарват повече време в Австралия, отглеждайки тримата си сина. Тя също така закупува къща за няколко милиона долара в Сидни, Австралия, която кръщава Булвара и прави мащабен ремонт. Заради живота си в Австралия работата ѝ в киното става спорадична, докато Уди Алън не я кани за главната роля в "Син жасмин" (2013 г.), която ѝ носи "Оскар" за най-добра актриса. Тя приключва работата си като артистичен директор на Sydney Theatre Company, докато съпругът ѝ продължава да работи там още две години, преди и той да подаде оставка.

През 2015 г. осиновява дъщеря си Едит в родината на баща ѝ - Съединените щати. Същата година тя и съпругът ѝ продават с печалба многомилионната си къща в Австралия и се преместват в Америка. Причините са различни - от желанието ѝ да работи повече в Америка до желанието да се запознае с американското наследство на покойния си баща. Изпълнява главната роля във филма "Карол" (2015 г.) - американска домакиня от 50-те години на миналия век, която има лесбийска връзка с по-млада жена, за което получава номинация за "Оскар" като най-добра актриса. Докато повечето актриси биха могли да забавят темпото на развитие през четиридесетте години, Бланшет прави обратното, като разширява границите си още повече, например когато изиграва 13 различни персонажа в "Манифест" (2015), а след това дебютира на Бродуей през 2017 г. в "Настоящето", което е адаптация на съпруга ѝ по пиесата на Чехов "Платонов", за която получава номинация за "Тони" като най-добра актриса в пиеса. Също така през 2017 г. тя е избрана за най-високото отличие в родната ѝ страна: Спътник на Ордена на Австралия (AC). - И.И. превод