Дейвид Мамет (David Mamet)

Роден е през 1947 г. в Чикаго, учи в колежа "Годард" във Върмонт и изучава драматургия в нюйоркския "Neighborhood Playhouse", след което се завръща в Чикаго и през 1972 г. основава театралната трупа "Свети Никола". Остава техен постоянен сценарист в продължение на четири години. Първите му пиеси, които получават международно признание, са "Сексуални извращения в Чикаго" (1974 г.) и "Американски бивол" (1975 г.). Последната в крайна сметка е изиграна от Ал Пачино на Бродуей и в лондонския Уест Енд и му носи наградата "Оби", когато е преместена от Чикаго в Ню Йорк. Пиесата му "Glengarry Glen Ross" печели наградата "Пулицър" и наградата на Нюйоркския кръг на драматичните критици за най-добра пиеса. Сред другите му пиеси е "Живот в театъра" (1977). "Едмон" (1982). "Шалът" (1985) и "Скорост на плуга" (1988). Отхвърлената му екранизация на "Сексуални извращения в Чикаго" е изцяло пренаписана и издадена като "За последната нощ" през 1986 г. Скоро получава широко признание като сценарист, когато версията му на "Пощальонът винаги звъни два пъти" (1981 г.) е заснета от Боб Рафелсън, а оригиналният му сценарий за "Присъдата" (1982 г.) е номиниран за "Оскар". Следващите му сценарии включват "Недосегаемите" (1987), "Ние не сме ангели" (1990), "Гленгари Глен Рос" (1992). След това пише и режисира "Къща на игрите" (1987), "Нещата се променят" (1988) и "Убийства" (1991). Публикувал е и два сборника с есета "Писане в ресторанти" (1986) и "Някои изроди" (1989). През 1987 г. провежда серия от курсове във филмовото училище на Колумбийския университет, които са отпечатани под заглавието 'On Directing Film' (1992). - И.И. превод