Стивън Спилбърг (Steven Spielberg)

Една от най-влиятелните личности в историята на киното, Стивън Спилбърг, е най-известният холивудски режисьор и един от най-богатите филмови дейци в света. Откакто стартира летния блокбастър с "Челюсти" (1975 г.), той има изключителен брой успешни в търговско отношение и признати от критиката филми като режисьор, продуцент или сценарист и е направил повече от всеки друг за определянето на популярното филмово изкуство от средата на 70-те години на миналия век.

Стивън Алън Спилбърг е роден през 1946 г. в Синсинати, Охайо, в семейството на Лия Франсис (Познер), концертираща пианистка и ресторантьорка, и Арнолд Спилбърг, електроинженер, който работи в областта на компютърните разработки. И двамата му родители са родени в семейства на руски еврейски имигранти. Стивън прекарва младите си години в Хадон Тауншип, Ню Джърси, Финикс, Аризона, а по-късно в Саратога, Калифорния. Учи в Калифорнийския държавен университет в Лонг Бийч, но се отказва, за да продължи кариерата си в областта на развлекателната индустрия. Придобива известност като неосъществен асистент-редактор на класическия уестърн "Влакът на вагоните" (1957 г.). Сред ранните му режисьорски опити е "Боен отряд" (1961 г.), който съчетава кадри от Втората световна война с кадри на самолет на земята, който ви кара да вярвате, че се движи. Режисира също така Escape to Nowhere (1961 г.), в който в ролята на войници от Втората световна война влизат деца, включително сестра му Ан Спилбърг, и The Last Gun (1959 г.) - уестърн. Всички тези филми са късометражни. През следващите няколко години Спилбърг режисира няколко филма, които предвещават бъдещата му кариера в киното. През 1964 г. той режисира Firelight (1964) - филм за извънземни, които нахлуват в малък град. През 1967 г. режисира филма Slipstream (1967 г.), който не е завършен. През 1968 г. обаче режисира филма Amblin' (1968), в който пустинята заема важно място, и това не е първият му филм, в който пустинята заема толкова важно място. Амблин" става и името на продуцентската му компания, която създава класики като "Извънземното" (1982). Спилбърг има уникален и класически ранен режисьорски проект - "Дуел" (1971) с Денис Уивър. В началото на 70-те години Спилбърг работи в телевизията, режисирайки между другото такива сериали като "Нощна галерия" на Род Серлинг (1969), "Маркъс Уелби, доктор по медицина" (1969) и "Коломбо": Убийство по книга (1971). Цялата му работа в телевизията и късометражните филми, както и режисьорските му проекти, са само загатване за извора на таланта, който ще заслепи публиката по целия свят.

Първият голям режисьорски опит на Спилбърг е "Захарен експрес" (1974 г.) с Голди Хоун - филм, който го бележи като изгряваща звезда. Следващият му опит обаче го превръща в международна суперзвезда сред режисьорите: Челюсти (1975). Този класически разказ за нападение от акули поставя началото на традицията на летните блокбъстъри или поне той има заслуга за нейното начало. Следващият му филм е класиката "Близки срещи от третия вид" (1977 г.) - уникална и оригинална история за НЛО, която остава класика. През 1978 г. Спилбърг продуцира първия си филм, забравения "Искам да те държа за ръка" (1978), и го последва с "Употребявани коли" (1980), възхвалявана от критиката, но най-вече забравена комедия с Кърт Ръсел и Джак Уордън за хитри търговци на употребявани коли. Спилбърг постига още едно златно попадение с "Похитителите на изгубения ковчег" (1981 г.), в който Харисън Форд изпълнява ролята на Индиана Джоунс. През 1982 г. Спилбърг продуцира и режисира два филма. Първият е "Полтъргайст" (1982 г.), но най-касовият филм за всички времена до този момент е историята за извънземните "Е.Т. извънземният" (1982 г.). Спилбърг помага и за създаването на практиката на продуктовото позициониране. Концепцията, макар и не рядко срещана, все още е сравнително слаба, когато Спилбърг издига тази практика почти до форма на изкуство с известното (или позорно) поставяне на парченца Reese's Pieces в "Е.Т.". Спилбърг също така е един от пионерите на филми със специални ефекти с голям успех, като "Е.Т." и "Близки срещи", където за първи път се поставя много силен акцент върху специалните ефекти в такъв голям мащаб. През 1984 г. Спилбърг последва "Рейдърс" с филма "Индиана Джоунс и храмът на обречените" (1984), който има комерсиален успех, но не получава одобрението на критиката като своя предшественик. Като продуцент Спилбърг се заема с много проекти през 80-те години, като "The Goonies" (1985), и е мозъкът зад малките чудовища в "Гремлини" (1984). Той продуцира и анимационния филм "Американска опашка" (1986 г.) - малка причудлива анимационна класика. Най-голямото му усилие като продуцент през 1985 г. обаче е блокбъстърът "Завръщане в бъдещето" (1985), който превръща Майкъл Джей Фокс в незабавна суперзвезда. Като режисьор Спилбърг се заема с книгата "Пурпурен цвят" (1985) с Упи Голдбърг и Опра Уинфри, с голям успех. През втората половина на 80-те години режисира и филма "Империя на слънцето" (1987 г.), който има променлив успех за понякога непостоянния Спилбърг. Успехът обаче не му убягва за дълго.

В края на 80-те години проектите на Спилбърг отново са в центъра на попкултурата. През 1988 г. той продуцира забележителния анимационно-игрален филм "Кой вкара в рамка заека Роджър" (1988). Следващата година се оказва още една голяма година за Спилбърг, тъй като той продуцира и режисира "Винаги" (1989), както и "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" (1989) и "Завръщане в бъдещето, част II" (1989). И трите филма са касови и критически успешни. Също така през 1989 г. продуцира малко известната комедийна драма "Баща" (1989) с Джак Лемън и Тед Дансън, която получава предимно смесени резултати. Спилбърг също така има афинитет към анимацията и през 90-те години на ХХ век е силен глас в анимацията. Освен че продуцира забележителния "Who Framed Roger Rabbit", той създава анимационните поредици Tiny Toon Adventures (1990), Animaniacs (1993), Pinky and the Brain (1995), Freakazoid! (1995), Pinky, Elmyra & the Brain (1998), Family Dog (1993) и Toonsylvania (1998). Спилбърг продуцира и други анимационни филми, като "Земя преди време" (1988), "Ние се завръщаме! История на динозаврите (1993), Каспър (1995) (игрална версия), както и игралната версия на "Семейство Флинтстоун" (1994), където е записан като "Стивън Спилрок". Спилбърг продуцира и много късометражни анимационни филми за заека Роджър, както и много специални филми за "Пинки и мозъкът", "Animaniacs" и "Tiny Toons". Спилбърг е много активен в началото на 90-те години, тъй като режисира "Хук" (1991 г.) и продуцира филми като симпатичното фентъзи "Джо срещу вулкана" (1990 г.) и "Американска опашка: Фивел отива на запад" (1991 г.). Продуцира и необичайния комедиен трилър "Арахнофобия" (1990), "Завръщане в бъдещето, част III" (1990) и "Гремлини 2: Новата партида" (1990). Въпреки че тези филми са големи успехи сами по себе си, те не донесоха такъв боксофис или признание от критиката, както предишните опити. През 1993 г. Спилбърг режисира "Джурасик парк" (1993), който за кратко време държи рекорда като най-касовия филм на всички времена, но няма универсалната привлекателност на предишните му опити. Големите касови спектакли обаче не са единствената му грижа. Той продуцира и режисира "Списъкът на Шиндлер" (1993 г.) - вълнуващ филм за Холокоста. Той печели наградата за най-добър режисьор на "Оскар"-ите, а също и за най-добър филм. В средата на 90-те години помага за основаването на продуцентската компания DreamWorks, която е отговорна за много касови успехи.

Като продуцент е много активен в края на 90-те години, като е отговорен за филми като "Маската на Зоро" (1998 г.), "Мъже в черно" (1997 г.) и "Дълбок удар" (1998 г.). Въпреки това на режисьорския фронт Спилбърг е в най-добрата си форма. Той режисира и продуцира епоса "Амистад" (1997 г.) - грандиозен филм, който не успява да получи Оскар и да излезе на екран поради факта, че датата на премиерата му е изместена многократно в края на 1997 г. През следващата година обаче се появява един от най-добрите филми в кариерата му, който мнозина смятат за такъв: Спасяването на редник Райън (1998 г.) - филм за Втората световна война, който е впечатляващ в почти всяко отношение. На Оскарите филмът е отхвърлен като най-добър филм от "Влюбеният Шекспир" (1998).

Спилбърг продуцира поредица от филми, сред които "Еволюция" (2001 г.), "Призраци" (1999 г.) и "Шрек" (2001 г.). той продуцира и две продължения на "Джурасик парк" (1993 г.), които имат финансов, но не особено голям критически успех. През 2001 г. той продуцира минисериал за Втората световна война, който определено има финансов и критически успех: Band of Brothers (2001 г.), разказ за пехотна рота от скачането ѝ с парашут във Франция по време на инвазията до битката при Булгея. През същата година Спилбърг отново се връща на режисьорския стол за "Изкуствен интелект" (2001) - филм с послание и огромен бюджет. Филмът се представя сравнително добре в боксофиса и получава разнообразни отзиви от критиката.

Спилбърг е изключително активен във филмите има и много други неща, с които се е занимавал. Той продуцира краткотрайния телевизионен сериал Seaquest DSV (1993 г.), антологична поредица, озаглавена "Невероятни истории" (1985 г.), създава поредицата видеоигри "Медал на честта", чието действие се развива по време на Втората световна война, и е начален продуцент на "Спешно отделение" (1994 г.). Спилбърг, ако не сте забелязали, има голям интерес към Втората световна война. Той и Том Ханкс си сътрудничат в Shooting War: World War II Combat Cameramen (2000 г.), документален филм за бойните фотографи от Втората световна война, и продуцира документален филм за Холокоста, наречен A Holocaust szemei (2000 г.). С всичко това, което има на сметката си Спилбърг, не е чудно, че на него се гледа като на една от най-великите фигури в развлекателната индустрия за всички времена. - И.И. превод