Даян Лейн (Diane Lane)

Даян Лейн е родена на 22 януари 1965 г. в Ню Йорк. Дъщеря е на актьорския треньор Бъртън Юджийн "Бърт" Лейн и певицата от нощен клуб/центърфолд Колин Фарингтън. Семействата и на двамата ѝ родители са от щата Джорджия. Даяна се занимава с актьорско майсторство от много ранна възраст и дебютира на сцената на шестгодишна възраст. Работата ѝ в известни театрални постановки като "Вишнева градина" и "Медея" води до поканата ѝ за Холивуд. Тя е на 13 години, когато е избрана от режисьора Джордж Рой Хил за участие в прекрасния му филм от 1979 г. "Малък романс" (1979), в ролята на сър Лорънс Оливие. Филмът се представя слабо в комерсиално отношение, но Оливие хвали младата си колежка, наричайки я новата Грейс Кели. След добре приетия си дебют Даяна попада на кориците на списания по целия свят, включително и на "Тайм", който я обявява за "новата млада актьорска сензация". Въпреки това нещата малко се успокояват, когато тя се снима в такива критически и финансови провали като "Докоснати от любовта" (1980), "Cattle Annie and Little Britches" (1980), "Movie Madness" (1982), "Ladies and Gentlemen, the Fabulous Stains" (1982) и най-незапомнящия се "Six Pack" (1982), които не успяват да запалят кариерата ѝ.

През този период тя прави и няколко телевизионни филма, но едва през 1983 г. най-накрая започва да изпълнява обещанието за звездна слава, което ѝ е било предсказано по-рано. Прочутият режисьор Франсис Форд Копола забелязва привлекателността на Даяна и я ангажира в два "младежки" филма по романите на С. Е. Хинтън. И наистина, "Гръмнали риби" (1983) и "Аутсайдери" (1983) се превръщат в култови класики и водят до сдобиването ѝ с верни фенове. Индустрията вече забелязва Даян Лейн и скоро тя си осигурява главни роли в три високобюджетни студийни епоса. Отказва първата, "Плясък" (1984) (която е изненадващ хит за Дарил Хана). За съжаление, другите два филма са бомби за критиката и боксофиса: Бляскавата рокендрол приказка на Уолтър Хил "Огнени улици" (1984) не е огромният летен успех, който мнозина са смятали, че ще бъде, а масово проблемният епос на Копола "Котън клуб" (1984) с Ричард Гиър също е провал. Неуспехът на двата филма можеше да сложи край на кариерата ѝ още тогава, но за щастие това не се случи. Вероятно "прегоряла" от похвалите, които тези филми получават, и недоволна от посоката, в която се развива кариерата ѝ, тя се "оттегля" от филмовия бизнес на 19-годишна възраст, като казва, че е забравила за какво е започнала да играе. През следващите три години тя не се появява на екран. По ирония на съдбата двата филма, които са основната причина за нейното "пенсиониране", оттогава насам придобиват все по-голяма популярност, а особено "Огнени улици" изглежда е намерил онази публика, която не е могъл да получи при първото си излизане.

Процесът на възстановяване на кариерата ѝ е бавен и постепенен. Първо се появява неясният и много секси трилър "Lady Beware" (1987), последван от възхвалявания от критиката, но малко гледан "Големият град" (1987) с Мат Дилън и Томи Лий Джоунс. В първия филм Даяна играе много мистериозна и секси стриптизьорка, а запомнящата се нейна стриптийз сцена е гвоздеят на филма. Въпреки новия си секси образ на екрана, едва през 1989 г. хитовият телевизионен минисериал "Самотният гълъб" (1989) прави поредното голямо впечатление на значителна аудитория. Изпълнението ѝ в изключително популярния и високо оценен от критиката уестърн епос в ролята на уязвима "курва със сърце" ѝ носи номинация за "Еми" и много похвали. Филмовите продуценти отново се интересуват от нея. Друга добре приета телевизионна продукция, "Спускащият се ангел" (1990 г.), е последвана от по-малки роли в големи филми като "Чаплин" (1992 г.) на Ричард Атънбъро и "Индианско лято" (1993 г.) на Майк Биндър, както и от по-големи роли в малки независими филми като "Моят нов пистолет" (1992 г.), "Жизнени знаци" (1990 г.) и "Рицарски движения" (1992 г.). Всъщност в последните два филма участва съвместно с тогавашния си съпруг Кристофър Ламбърт, от когото има дъщеря на име Елинор.

Даяна вече се е утвърдила в Холивуд и започва да се появява в по-значими роли в някои високобюджетни, големи филми като "Дивият Бил" на Уолтър Хил (1995), екшъна на Силвестър Сталоун "Съдия Дред" (1995), комедията на Робин Уилямс "Джак" (1996) и "Убийство в 1600" (1997) с Уесли Снайпс. Въпреки това, всички тези филми все още не превръщат Даяна в "голяма звезда" и през 1997 г. тя, вероятно по свой избор, се връща към по-малки, лични проекти.

Следващата ѝ роля на разочарована домакиня от 60-те години в независимия хит "Разходка на Луната" (1999) заслужено ѝ носи възторжени оценки и най-накрая дава на кариерата ѝ необходимия голям тласък. Сладката, но сълзлива комедия "Моето куче Скип" (2000 г.) също се оказва малък успех. Въпреки това, именно блокбъстърът "Перфектната буря" (2000 г.), спечелил 330 млн. паунда в световен мащаб, най-накрая превръща Даян Лейн в известното име, което тя винаги е трябвало да бъде.

След световния успех на "Перфектната буря" тя е по-търсена от всякога. Тя изиграва зловещата настойничка на наркоманката Лили Собиески в хлъзгавия трилър "Стъклен дом" (2001 г.) и участва заедно с Киану Рийвс в хит №1 "Тежка топка" (2001 г.). Най-големият момент в кариерата ѝ обаче тепърва предстои с главната ѝ роля в огромния критически и комерсиален хит "Неверни" (2002), в който превъзходно пресъздава изневеряващата съпруга на Ричард Гиър. Изпълнението ѝ спечелва уважението на критиката и публиката, както и много награди и номинации, включително за Оскар и Златен глобус за най-добра актриса.

Последвалите ѝ филми, сред които "Под тосканското слънце" (2003), "Трябва да обичаш кучета" (2005), "Холивудленд" (2006), "Секретариат" (2010) и блокбъстърът "Човек от стомана" (2013), са приети и изпълненията ѝ са високо оценени. Тя печели още номинации за "Златен глобус" за най-добра актриса за ролите си в "Под тосканското слънце" (2003) и "Cinema Verite" (2011).

Тя е много добре оценена в бранша, обожавана е от филмовите фенове и притежава авторитет и качество, които днес са твърде редки. Огромният ѝ талант да играе човешки и реални характери, нейната "drop dead gorgeous" красота и земна пестеливост гарантират, че тя ще остане на върха, а и гарантирано вече е показала онази устойчивост, която ще я накара да работи още дълго, дълго време. - И.И. превод