Бенисио Дел Торо (Benicio Del Toro)

В средата на 90-те години Бенисио Дел Торо се превърна в един от най-гледаните и харизматични актьори от години насам. Любимец на киноманите, Дел Торо печели вниманието на широката публика с ролята на конфликтния, но в основата си честен мексикански полицай в "Трафик" (2000) на Стивън Содърбърг.

Бенисио е роден на 19 февруари 1967 г. в Сан Жермен, Пуерто Рико, син на родителите адвокати Фауста Геновева Санчес Ривера и Густаво Адолфо дел Торо Бермудес. Майка му умира, когато той е малък, и баща му премества семейството във ферма в Пенсилвания. Баскетболист с интерес към актьорското майсторство, той решава да последва семейния път и да учи бизнес в Калифорнийския университет в Сан Диего. В резултат на курс по актьорско майсторство той е ухапан от актьорския бръмбар, след което се отказва и започва да учи при легендарната преподавателка по актьорско майсторство Стела Адлер в Лос Анджелис и в актьорската школа Circle in the Square в Ню Йорк. Казвайки на родителите си, че посещава курсове по бизнес, Дел Торо скрива за известно време новото си обучение от семейството си.

В края на 80-те години на миналия век той прави няколко телевизионни участия, най-вече в епизод на "Маями вице" (1984 г.) и в минисериала на NBC "Drug Wars: The Camarena Story" (1990 г.). Кариерата на Дел Торо на големия екран обаче започва по-бавно - първата му роля е на Дюк, момчето с кучешкото лице, в "Големият Пий" (1988 г.). Нещата обаче изглеждат по-добре, когато получава ролята на Дарио, злобния прислужник във филма за Джеймс Бонд "Лиценз за убийство" (1989). Изненадвайки колегите си на 21-годишна възраст, Дел Торо е най-младият актьор, пресъздавал някога злодей на Бонд. Потенциалният пробив обаче е развален, тъй като лентата се оказва един от най-разочароващите филми за Бонд в историята; това се губи на фона на по-голямата лятна конкуренция.

През следващите няколко години Бенисио дава достойни изпълнения в много пренебрегнати филми, като "Индианският бегач" (1991), "Христофор Колумб: Колумб Костур (1992) и "Пари за нищо" (1993). Ролите му в "Безстрашен" (1993) и "Китайска луна" (1994) му донасят повече внимание от страна на критиката, а 1995 г. се оказва първата "година на Бенисио", тъй като той дава запомнящо се изпълнение в "Плуване с акули" (1994), преди да завладее критиците и киноманите като мърморещ, мистериозен гангстер в "Обичайните заподозрени" (1995), режисиран от Брайън Сингър. Дел Торо печели наградата "Независим дух" за най-добър поддържащ актьор за ролята си във филма, който печели "Оскар".

Оставайки верен на независимите си корени, той се превъплъщава в харизматичната роля на хладнокръвния гангстер Гаспаре Сполия в "Погребението" (1996) на режисьора Абел Ферара. Появява се и в ролята на Бени Далмау в "Баския" (1996), режисиран от приятеля му художник Джулиан Шнабел. Същата година е и първият му наистина комерсиален филм, тъй като играе нахаканата испанска бейзболна звезда Хуан Примо във филма "Ветрилото" (1996 г.) с участието на Робърт де Ниро. Дел Торо получава първата си главна роля в "Излишен багаж" (1997 г.), в който участва и е продуциран от Алиша Силвърстоун. Подбрано от Силвърстоун, изпълнението на Дел Торо е почти единственото нещо, което критиците хвалят във филма, и показва нивото, което той започва да има в съзнанието на филмовите фенове.
Заедно с добрия си приятел Джони Деп изпълнява главната роля в "Страх и омраза в Лас Вегас" (1998), чийто сценарист и режисьор е легендарният Тери Гилиъм. Натрупал 40 килограма за ролята на д-р Гонзо, пристрастения към наркотиците адвокат на спортния писател Раул Дюк, Бенисио се потапя изцяло в ролята. Използвайки обучението си по актьорско майсторство дотолкова, че се изгаря с цигари за една сцена, това е време на изпитание за Дел Торо. Суровите критически отзиви се оказват тежки за него, тъй като той чувства, че е дал всичко от себе си за ролята и е бил отхвърлен. Мнозина възприемат безумното, психотично изпълнение като потвърждение на слуховете и цялостната странност, която хората сякаш отдават на Дел Торо.

След краткото прекъсване на изпитанието, 2000 г. се оказва втората "година на Бенисио". Той се появява за първи път в "Пътят на оръжието" (2000), режисиран от приятеля и сценарист Кристофър Маккуори. След това отива да работи за режисьора на актьора Стивън Содърбърг в "Трафик" (2000). Сложен и графичен филм, който въпреки това се превръща в широко разпространен успех и носител на "Оскар". Ролята му на противоречивия мексикански полицай Хавиер Родригес е истинското сърце на филма сред звездния актьорски състав и мнозина я оценяват като най-доброто изпълнение на годината - мнение, потвърдено от наградата на Гилдията на филмовите актьори за "Най-добър актьор". Забележително е изпълнението му и във филмите Snatch (2000) на режисьора Гай Ричи, който излиза няколко седмици по-късно, и The Pledge (2001) на режисьора Шон Пен. Притежаващ сънлив външен вид, напомнящ на Джеймс Дийн или Марлон Брандо, Дел Торо често е наричан шеговито "испанския Брад Пит".

С новопридобитата си известност Дел Торо се превръща в своеобразен сърцеразбивач и е избран за един от "50-те най-красиви хора" на списание People, както и за "Най-подходящите ергени". Любимец на филмовите фенове от години заради разнообразните си гангстерски роли на "готино момче", той се превърна в масов любимец, уважаван заради актьорските си умения и избори. Досега много внимателен в проектите си и в това с кого работи, Дел Торо може да се похвали с впечатляващо резюме от филми заедно с някои от най-влиятелните и талантливи хора в кинобизнеса. - И.И. превод