Маколи Кълкин (Macaulay Culkin)

Маколи Карсън Кълкин, едно от най-известните американски деца звезди, е роден на 26 август 1980 г. в Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ, като третото от седемте деца на баща си Кит Кълкин (бивш театрален и детски актьор, а също и бивш мениджър на Маколи) и майка си Патриша Брентруп. Брат е на Шейн Кълкин, Дакота Кълкин, Кийрън Кълкин, Куин Кълкин, Крисчън Кълкин и Рори Кълкин, повечето от които също играят. Майката на Маколи, която е от Северна Дакота, е от немски и норвежки произход. Бащата на Маколи, който е от Манхатън, има ирландско, немско, английско, швейцарско-немско и френско потекло.

"Мак", както го наричат близките му приятели и семейството му, за първи път влиза в шоубизнеса на 4-годишна възраст, като участва в редица извънбродуейски представления като "Лешникотрошачката" на Нюйоркския градски балет, а на 8-годишна възраст - във филмите "Ракета Гибралтар" (1988 г.) и "До сутринта" (1989 г.), които го включват в рядката компания на деца, получили възторжени отзиви от "Ню Йоркър" и "Ню Йорк Таймс".

На 9-годишна възраст младият актьор почти превъзхожда звездата Джон Кенди в "Чичо Бък" (1989 г.) (мъртвешкият му разпит на Кенди е най-забавната сцена в "Бък"). След това, през 1990 г., писателят Джон Хюз предава готовия си сценарий за "Сам вкъщи" (1990) на режисьора Крис Кълъмбъс с предложение да обмисли Кълкин за главната роля. Макар че Маколи е първото дете, което Кълъмбъс вижда, той е скептично настроен към главната роля и вижда над 200 други възможни актьори и признава, че никой не се доближава до това да бъде толкова добър, колкото Кълкин. До интервюто за обратна връзка Мак е запомнил две сцени и Кълъмбъс е сигурен, че е открил своя "Кевин Маккалистър". Филмът събира повече от 285 милиона долара само в САЩ, превръщайки се в един от най-касовите филми на всички времена и превръщайки Маколи Кълкин в една от най-големите филмови звезди на времето.

Следващият му голям проект е "Моето момиче" (1991 г.), в който играе "Томас Джей Сенет" - момче, което изглежда е алергично към всичко. Въпреки някои спорове относно финала, филмът все пак е пуснат на екран и се оказва още един хит за Мак (и включва първата му целувка). През 1992 г. се появява "Сам вкъщи 2": Изгубени в Ню Йорк (1992), който само в САЩ печели над 172 милиона долара. През 1993 г. се появява "Добрият син" (1993), който е първата роля, с която Мак се отклонява от сладникавите си детски комедии. Той играе малък демон убиец на име Хенри. Получава ролята, когато силният му преговарящ/мениджър/баща Кит Кълкин казва, че ще изтегли Мак от "Сам вкъщи 2": Изгубени в Ню Йорк (1992 г.), ако не му даде главната роля на психопатично момче в Добрият син (1993 г.). Освен това му е дадена заплата от 5 млн. долара за филма.

През 1994 г., на 14-годишна възраст, идва поредица от несполучливи филми: The Pagemaster (1994), Getting Even with Dad (1994) и Ri¢hie Ri¢h (1994). За последните два филма получава 8 млн. долара, което е най-високата заплата, плащана някога на дете звезда. Много хора обаче смятаха, че Мак е изгубил усещането си, защото вече не беше онова сладко мъничко дете, което видяха в "Сам вкъщи" (1990). През 1995 г. родителите му, които никога не са били женени, се разделят и започват алчна съдебна битка за попечителството над децата си и за състоянието на Мак. През 1996 г. младият актьор уж е заявил, че няма да приеме никакви роли, докато родителите му не уредят спора си за попечителство. Това дело ще бъде решено едва през април 1997 г., когато Кит Кълкин ще се откаже от контрола върху Брентръп.

През 1998 г. Маколи се жени за актрисата Рейчъл Майнър, но се разделят през 2000 г., защото Рейчъл иска да създаде семейство, а Маколи иска да се върне към актьорството. След филма "Ri¢hie Ri¢h" (1994 г.) има осемгодишна пауза и въпреки че през 2001 г. прави "завръщане" на сцената, участвайки в лондонска постановка на "Мадам Мелвил", а също така пресъздава Майкъл Алиг в "Party Monster" (2003 г.); със състояние, оценявано на 17 млн. долара, явно никога повече не му се налага да работи - ако ролите не му допадат. - И.И. превод