Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
Гай (Джош Дъмел) е брилянтен учен, прекарал е по-голямата част от живота си в опити да създаде енергиен източник, който може да осигури енергия на бедните страни по света. Работодателите му обаче имат друга идея за откритието му искайки да го превърнат в оръжие. Вместо да позволи това да се случи и да прибере огромна сума пари той решава заедно с всичките си изследвания да изчезне, под ново име и самоличност, в околностите на малко селце в Европа в хижа, която сам е построил. От време на време помага на местните, дори и обучава млад блестящ студент. Всичко обаче приключва, когато бившите му работодатели откриват местонахождението му.
Държава:
3/10 Трябваше да правя 4 почивки, за да го изгледам
Този филм се усеща като Макгайвър, Изгубени, Беглецът и теленовела, заключени в сценарна стая, след което някой поръсва с Хищникът (1987) и Няма място за старите кучета, и казва: „Перфектно – сега да го заснемем като ученически проект.“ Сюжетът е хаотичен, героите взимат необясними решения, а тонът се люшка между напрегнат трилър за оцеляване и мелодраматична сапунка. Визуално се опитва да е професинален, но става хаотичен – все едно някой е открил забавения кадър и трептящата камера и ги е използвал без спиране. Странно забавен е в стил „какво по дяволите гледам?“. Ако търсите логика или последователност, по-добре се откажете. Това или е неразбрано шедьовърче, или красиво бедствие. Още не ми е ясно...
6/10 Типично преследване на котка и мишка
Беше сравнително забавно преживяване, но нищо особено оригинално – имаше няколко момента на съмнение. Около 1 час и 20 минути след началото започнах да губя търпение, дори ми се доспа. Историята е проста и линейна, без прекалено нереалистични обрати, лесна за проследяване. Грег Киниър се справи добре, Джош изигра ролята си прилично, но като цяло това е типичен екшън филм с до болка познат развой и финал. Ако скучаеш… може да го пуснеш, но не очаквай безспирен екшън и нещо кой знае колко вълнуващо. Единствената причина да дам 6 точки е, че все пак беше „забавно“ – точно толкова, че да ме задържи до края. Ако не беше заради тримата добри актьори, вероятно нямаше да го догледам.