Маколи Кълкин / Macaulay Culkin

Маколи Карсън Кълкин е роден на 26 август 1980 г. в Ню Йорк като третото от седем деца в семейството на Кит Кълкин, бивш театрален актьор и мениджър, и Патриша Брентръп, с корени от Северна Дакота. Част от голямо артистично семейство, той израства сред братя и сестри, много от които също се занимават с кино и театър, включително Кийрън и Рори Кълкин.

Още от четиригодишна възраст Маколи започва да се изявява на сцена – първо в театрални постановки и дори в „Лешникотрошачката“ на Нюйоркския градски балет. На осем вече има малки роли във филмите „Ракета Гибралтар“ (1988) и „До сутринта“ (1989), които му спечелват първи положителни отзиви. Пробивът идва с комедията „Чичо Бък“ (1989), където в кратка, но запомняща се сцена до Джон Кенди показва своя неподражаем чар.

Световната слава обаче настъпва през 1990 г., когато Крис Кълъмбъс и Джон Хюз му поверяват ролята на Кевин Маккалистър в „Сам вкъщи“. Филмът се превръща в културен феномен, печелейки над 285 милиона долара само в САЩ, а Маколи – в едно от най-разпознаваемите лица на Холивуд. Успехът е последван от „Моето момиче“ (1991), където играе Томас Джей Сенет, роля, която остава в съзнанието на зрителите с емоционалния си финал, и „Сам вкъщи 2: Изгубени в Ню Йорк“ (1992).

След като се утвърждава като най-голямото дете-звезда на своето време, Кълкин решава да поеме по-различна посока с трилъра „Добрият син“ (1993), в който влиза в образа на зловещо дете-психопат. Въпреки усилията, филмът не успява да промени възприемането му от публиката. През 1994 г. участва в поредица от по-слабо приети продукции – „Richie Rich“, „Getting Even with Dad“ и „The Pagemaster“. Въпреки че получава рекордни хонорари за дете актьор (по 8 млн. долара за някои филми), славата му започва да избледнява.

Трудностите в личния му живот допринасят за паузата – родителите му влизат в ожесточена съдебна битка за попечителство и контрол върху приходите му, която продължава до 1997 г. Това го кара да се отдръпне от киното. През този период през 1998 г. се жени за актрисата Рейчъл Майнър, но двамата се развеждат през 2000 г.

След осемгодишна пауза Кълкин прави завръщане на сцената с постановката „Мадам Мелвил“ в Лондон (2001), а по-късно и във филма „Party Monster“ (2003), където изиграва скандалния клубен организатор Майкъл Алиг – роля, различна и по-зряла, която показва, че той не се страхува да поема рискове.

Въпреки че никога не успява напълно да повтори успеха на „Сам вкъщи“, Маколи Кълкин остава един от най-емблематичните детски актьори в историята на киното. Днес той е известен не само с миналото си на звезда, но и с независимия си дух – играе в избрани проекти, занимава се с музика и арт инициативи и поддържа култов статут сред публиката, израснала с неговите филми.