Сигорни Уийвър (Sigourney Weaver)

Сигорни Уийвър е родена като Сюзън Александра Уийвър на 8 октомври 1949 г. в болница "Лерой" в Ню Йорк. Баща ѝ, телевизионният продуцент Силвестър Л. Уивър младши, първоначално иска да я нарече Флавия заради страстта си към римската история (вече е кръстил по-големия ѝ брат Траян). Майка ѝ, Елизабет Инглис, е британска актриса, която жертва кариерата си в името на семейството. Сигорни израства във виртуален балон на безгрешно блаженство, обгрижвана от бавачки и прислужници. До 1959 г. семейство Уивърс е живяло в 30 различни домакинства. През 1961 г. Сигорни започва да посещава момичешката академия Brearly, но майка ѝ я премества в друго частно училище в Ню Йорк - Chapin. Сигорни е доста по-висока от повечето си съученички (на 13-годишна възраст тя вече е метър и половина), в резултат на което постоянно ѝ се присмиват и я подиграват; за да спечели тяхното приемане, тя поема ролята на класен клоун.

През 1962 г. семейството ѝ се премества за кратко в Сан Франциско, което е неприятно преживяване за нея. По-късно се връщат на изток в Кънектикът, където тя става ученичка в училището "Етел Уокър", сблъсквайки се със същите проблеми като преди. През 1963 г. променя името си на "Сигорни", по името на героинята "Сигорни Хауърд" във "Великият Гетсби" на Ф. Скот Фицджералд (собственото ѝ рождено име, Сюзън, е в чест на най-добрата приятелка на майка ѝ, изследователката Сюзън Прецлик). Сигорни вече е участвала в училищната драматична постановка на "Сън в лятна нощ", а през 1965 г. работи през лятото с трупа на актьорски състав, като играе в "Трамвай "Желание" и "Не можеш да го вземеш със себе си" (в последния не участва, защото е по-висока от главния актьор!). След като завършва училище през 1967 г., тя прекарва няколко месеца в кибуц в Израел. По това време е сгодена за репортера Аарон Латам, но скоро двамата се разделят.

През 1969 г. Сигорни се записва в Станфордския университет, специалност "Английска литература". Участва и в училищни пиеси, особено в японски пиеси нох. По това време тя живее в къща на дърво, заедно с приятел мъж, облечен в дрехи, наподобяващи елф! След като завършва обучението си през 1971 г., тя кандидатства в Yale School of Drama в Ню Йорк. Въпреки че се явява на прослушването, четейки реч на Бертолт Брехт и носейки колан, наподобяващ въже, тя е приета в училището, но професорите ѝ я отхвърлят, заради височината ѝ, и продължават да я изкарват проститутка и старица (докато към съученичката ѝ Мерил Стрийп се отнасят почти с почит). Въпреки това през 1973 г., докато прави театралния си дебют с "Уотъргейт Класик", тя се запознава с екип от драматурзи и актьори и започва да се задява с тях, в резултат на което завързва дългогодишно приятелство с Кристофър Дюранг, Кейт Макгрегър-Стюарт и Алберт Инаурато.

През 1974 г. участва в пиеси като "Жаби" на Аристофан и "Природата и предназначението на Вселената" на Дюранг и "Дарил и Карол и Кени и Джени", в ролята на Джени. След като завършва следването си през същата година, тя започва сериозно да се стреми към сценична кариера, но ръстът ѝ продължава да бъде пречка. Въпреки това тя продължава да работи на сцената с Дюранг (в "Титаник" [1975]) и Инаурато (в "Близнаци" [1976]). Други сценични творби от 70-те години на миналия век са "Марко Поло пее песен", "Животинското царство", "Бълха в ухото ѝ", "Постоянният съпруг", "Извикване на събитие" и други. Обаче тази, която наистина я забелязва, е "Das Lusitania Songspiel", пиеса, на която е съавтор заедно с Дюранг и в която участва в продължение на два сезона, от 1979 до 1981 г. За нея е номинирана и за наградата Drama Desk Award. В средата на 70-те години се появява в няколко телевизионни клипа и дори играе ролята на Ейвис Райън в теленовелата "Съмърсет" (1970 г.).

През 1977 г. получава ролята на Шели Дювал в "Ани Хол" (1977 г.), след като отказва да я изпълни поради предишни сценични ангажименти. В крайна сметка обаче Уди Алън ѝ предлага роля във филма, която, макар и кратка (тя е на екрана за шест секунди), кара много хора да седнат и да обърнат внимание. По-късно се появява в Madman (1978) и, разбира се, в Alien (1979). Ролята на суровата, безкомпромисна Рипли превръща Сигорни в звезда "за една нощ" и ѝ носи номинация за Британската награда. Следващата ѝ роля е в "Очевидец" (1981) и "Годината на опасния живот" (1982), като последният има голям успех в Австралия, печели "Оскар" и донася на Сигорни и звездата ѝ Мел Гибсън участие в Кан през 1983 г. Същата година тя връчва почетна награда "Еми" на баща си, няколко месеца преди чичо ѝ, актьорът Дъдли Уивър, да се самоубие. Същата година й донася и романс с Джим Симпсън, първият след като две години по-рано се разделя с Джеймс М. Макклур. Тя и Симпсън сключват брак на 1 октомври 1984 г. Междувременно Сигорни играе в слабо приетите филми "Сделката на века" (1983 г.) и в мегахита "Ловци на духове" (1984 г.). Номинирана е и за награда "Тони" за гастролното си изпълнение в пиесата "Hurly Burly". Следват филмите "Една жена или двама" (Une femme ou deux, 1985), "Улица Половин луна" (Half Moon Street, 1986) и "Чужденци" (Aliens, 1986). Последният филм има огромен успех и Сигорни е номинирана за "Златен глобус" и "Оскар".

След това тя навлиза в най-продуктивния период от кариерата си и получава номинации за Оскар в категориите за най-добра актриса и най-добра поддържаща актриса за силното си превъплъщение в образа на Даян Фоси в "Горилите в мъглата": (1988 г.) и великолепното й изпълнение на двойнствена, жадна за власт корпоративна ръководителка в "Работещо момиче" (1988 г.). В крайна сметка тя губи и в двете, но компенсира донякъде, като печели и двата "Златни глобуса". След участието си в документален филм за модния фотограф Хелмут Нютън, Helmut Newton: (1989 г.) и повторната си роля в продължението на "Ловци на духове II" (1989 г.), тя открива, че е бременна и се оттегля от публичния живот за известно време. Ражда дъщеря си Шарлот Симпсън на 13 април 1990 г. и се завръща в киното като (вече скинарката) Рипли в "Извънземното³" (1992 г.) и прекрасната испанска кралица Изабела в "1492: Завладяването на рая" (1992 г.), втория ѝ филм с режисьора Ридли Скот. Участва в политическата комедия "Дейв" (1993) заедно с Кевин Клайн, а след това в трилъра на Роман Полански "Смъртта и девойката" (1994).

През 1995 г. участва във филмите "Джефри" (1995) и "Копие" (1995). През следващата година "тропа по дъските" в "Секс и копнеж", още една пиеса на Дюранг. Преди тази пиеса не е играла в театъра от много години, като последните ѝ сценични изяви са през 80-те години в "Както ви харесва" (1981), "Отвъд терапията" (1981), "Бракът на "Бет и Бу" (1985) и "Венецианският търговец" (1986). През 1997 г. е в ролята на главната героиня в "Снежанка": Приказка за ужаса" (1997 г.), "Ледена буря" (1997 г.) и "Извънземното: Възкресение" (1997 г.). Изпълнението ѝ в "Ледена буря" ѝ носи награда БАФТА и още един Златен глобус. Тя се представя отлично и в "Карта на света" (1999 г.) и научнофантастичния развлекателен филм "Галактическо търсене" (1999 г.). Следващата ѝ комедия, "Company Man" (2000), обаче не е посрещната толкова топло от критиката и финансово. Следващата ѝ роля е на сексапилна измамница в Heartbreakers (2001) и озвучаване в Big Bad Love (2001). Баща ѝ умира на 93-годишна възраст. Самата Сигорни наскоро се снима в Tadpole (2002 г.) и планира филмова версия на The Guys (2002 г.), завладяващата едноактна драма за 11 септември, която изиграва на сцената в края на 2001 г. На 60-годишна възраст тя изиграва ключова роля в "Аватар" (2009 г.), който се превръща в най-касовия хит на всички времена. Филмът я среща отново с режисьора на "Извънземните" Джеймс Камерън. Нейната красота, талант и трудолюбие поддържат неостаряващата актриса и тя продължава да печели уважението на своите фенове и режисьори. - И.И. превод