Стивън Сегал (Steven Seagal)

Стивън Фредерик Сийгъл е роден в Лансинг, Мичиган, в семейството на Патриша Ан (Фишър), медицински техник, и Самюъл Сийгъл, гимназиален учител по математика. Баба му и дядо му по бащина линия са руски еврейски имигранти, а майка му има английски, немски и далечни ирландски и холандски корени. Енигматичният Сийгъл започва да тренира бойни изкуства на седемгодишна възраст под ръководството на известния инструктор по карате и автор Фумио Демура, а през 60-те години започва да тренира айкидо в Ориндж Каунти, Калифорния, под ръководството на Хари Ишисака. Сийгъл получава акредитацията си за първи дан през 1974 г., след като се премества в Япония, за да продължи обучението си по бойни изкуства. След като прекарва много години там, за да усъвършенства уменията си, той постига ранг 7-ми дан в японското бойно изкуство "айкидо" и инструктира богати клиенти в Лос Анджелис, когато попада в полезрението на холивудския брокер Майкъл Овиц.

Овиц вижда звездна стойност във внушителния на вид Сийгъл. В края на 80-те години на миналия век жанрът на екшъните е в разгара си, а дебютният филм на Сийгъл "Над закона" е приет бурно от феновете на екшъните и всъщност получава някои положителни критически отзиви. След "Над закона" той се появява в друг трилър, "Трудно за убиване" (1990 г.), в ролята на полицай, прострелян от мафията в засада, който се съживява от кома, за да си отмъсти. Във филма участва и тогавашната съпруга на Сийгъл - снажната Кели ЛеБрок, която е омъжена за него от 1987 до 1996 г. и е майка на три от децата му. Следващата му роля е в битката с ямайски "притежатели" на наркотици, използващи вуду, в свръхнасилствения "Белязан за смърт" (1990), след което се завръща, за да се бие с психотичния гангстер на мафията Уилям Форсайт в още по-наказателния "Вън за справедливост" (1991). Сийгъл вече е изключително популярен, а следващият му филм, високобюджетният "Под обсада" (1992), чието действие се развива на борда на бойния кораб USS Missouri и в който участват още Томи Лий Джоунс и Гари Бейси, вероятно е най-добрият му филм до момента, който впечатлява както феновете, така и критиците.

Бойният стил на Сийгъл е доста различен от този на други екранни величия в бойните изкуства като Брус Лий, Чък Норис и Жан-Клод Ван Дам, които са предимно бойци, произхождащи от ударни изкуства като карате или танг-су-до. Въпреки това айкидо е изградено върху използването на инерцията и теглото на противника, за да се използват различни блокировки, задушавания и хватки, които го обезсилват. Сийгъл се носи и по различен начин и често се появява с италиански дизайнерски дрехи и обикновено предпочита изцяло черно облекло, обикновено с три четвърти дълго палто със сложна украса. Освен това екранните герои на Сийгъл често са привидно добродушни или плахи личности; когато обаче нещата загрубеят, те се оказват смъртоносни бивши агенти на ЦРУ или пенсионирани войници от специалните сили, способни на огромни разрушения!

С нарастването на касовата му сила Сийгъл започва да влага във филмовите си проекти своите лични и духовни убеждения, особено по отношение на злоупотребата с околната среда. В "На смъртоносна земя" (1994 г.) той се появява като експерт по нефтените пожари, който се изправя срещу корумпирания си изпълнителен директор (в ролята Майкъл Кейн), за да спаси ескимосите от нефтена катастрофа; в "Огън долу" (1997 г.) играе експерт от агенцията по околната среда, който разследва изхвърлянето на токсични отпадъци във въглищните мини в Кентъки, а в бавно развиващия се "Патриотът" (1998 г.) играе медицински специалист, който се опитва да спре смъртоносен вирус, пуснат от екстремистка група.

Почитателите на екшъна трудно се примиряват със социалните послания, вградени в бойни филми, в които се чупят кости; въпреки това влиянието на Сийгъл в боксофиса остава доста силно и следват по-традиционни проекти с "приятелско ченге" във филма The Glimmer Man (1996 г.), а след това почти епизодична роля на морски тюлен заедно с анализатора на ЦРУ Кърт Ръсел, преди Сийгъл да бъде изсмукан от самолет на 35 000 фута в Executive Decision (1996 г.).

През 1999 г. Сийгъл прави различен завой във филмовите си проекти с изненадващо нежния "Принцът на Сентрал парк" (2000), разказващ за дете, което живее в най-известния парк в Ню Йорк. Той се завръща към по-познатата територия с по-нататъшни високоволтови, огнестрелни екшъни в Exit Wounds (2001), Half Past Dead (2002), Out for a Kill (2003) и Belly of the Beast (2003).

Незнайно защо, през 1997 г. Сийгъл публично обявява, че един от неговите будистки учители, Негово Светейшество Пенор Ринпоче, е признал Сийгъл за тулку - превъплъщение на будистки лама. Това първоначално съобщение е посрещнато с известно недоверие, докато самият Пенор Ринпоче не дава потвърждение за новата титла на Сигал. Сийгъл неведнъж е обсъждал участието си в будизма и как посвещава много часове на изучаването и медитацията на тази древна източна религия.

Макар че касовата му привлекателност донякъде е спаднала в сравнение с хълмистите му блокбастъри от средата на 90-те години, Сийгъл все още има много лоялни фенове в жанра на екшън филмите и продължава да бъде високоплатена звезда. - И.И. превод