Ингрид Бергман (Ingrid Bergman)

Ингрид Бергман е една от най-великите актриси от прословутата златна ера на Холивуд. Нейната естествена и непретенциозна красота и огромният ѝ актьорски талант я превръщат в една от най-прочутите личности в историята на американското кино. Бергман е и една от най-награждаваните с "Оскар" актриси, заедно с Мерил Стрийп и Франсис Макдорманд, като и трите отстъпват само на Катрин Хепбърн.

Ингрид Бергман е родена на 29 август 1915 г. в Стокхолм, Швеция, в семейството на майка германка, Фрида Хенриета (Адлер), и баща швед, Юстус Самуел Бергман, художник и фотограф. Майка ѝ умира, когато тя е само на две години, а баща ѝ - когато е на 12 години. Тя отива да живее при възрастен чичо.

Жената, която ще бъде една от най-големите звезди в Холивуд през 40-те години на ХХ век, решава да стане актриса, след като завършва формалното си образование. Опитва се да играе на 17-годишна възраст, когато през 1932 г. изиграва неактуална роля на момиче, което стои на опашка в шведския филм Landskamp (1932) - не особено добро начало за момичето, което ще бъде известно като "прочутия подарък на Швеция за Холивуд". Родителите ѝ умират, когато тя е още малко момиче, а чичото, при когото живее, не иска да застане на пътя на мечтата на Ингрид. На следващата година тя се записва в Кралското училище за драматичен театър в Стокхолм, но решава, че сценичната игра не е за нея. Щели да минат още три години, преди да получи нов шанс за участие във филм. Когато го получава, това е нещо повече от малка роля. Става дума за филма Munkbrogreven (1935), в който тя играе ролята на Елза Едлунд. След няколко филма през същата година, които я утвърждават като класна актриса, Ингрид се появява в "Интермецо" (1936) в ролята на Анита Хофман. За неин късмет американският продуцент Дейвид О. Селзник я вижда и изпраща представител на Selznick International Pictures, който да получи правата върху историята и да подпише договор с Ингрид. След като подписва, тя пристига в Калифорния и се снима в римейка на филма от 1936 г. на United Artists - "Интермецо: Любовна история" (1939 г.), като се превъплъщава в оригиналната си роля. Филмът е хит, както и Ингрид.

Красотата ѝ не приличаше на нищо, което филмовата индустрия беше виждала преди, а играта ѝ беше превъзходна. Холивуд е на път да разбере, че разполага с най-всестранната актриса, която индустрията някога е виждала. Това беше жена, която наистина се интересуваше от занаята, който представляваше. Публиката се влюби в нея. Ингрид има договор да се върне в Швеция, за да снима филмите En enda natt (1939) през 1939 г. и Juninatten (1940) през 1940 г. Обратно в САЩ тя участва в три филма, като всички са добре приети. През 1942 г. се снима само в един филм, но това е класиката "Казабланка" (1942) с Хъмфри Богарт.

Ингрид избира добре ролите си. През 1943 г. е номинирана за "Оскар" за ролята си във филма "За кого бие камбаната" (1943) - единственият филм, който прави през тази година. Критиката и публиката не я забравят и когато на следващата година снима Gaslight (1944) - ролята на Паула Алкуист ѝ носи "Оскар" за най-добра актриса. През 1945 г. Ингрид играе в Spellbound (1945), Saratoga Trunk (1945) и The Bells of St. Mary's (1945), за който получава третата си номинация за "Оскар" за ролята си на сестра Бенедикт. През 1947 г. тя не снима филми, но се оттегля с четвърта номинация за "Жана д'Арк" (1948). През 1949 г. заминава за Италия, за да снима филма "Стромболи" (Terra di Dio) (1950) на режисьора Роберто Роселини. Тя се влюбва в него и напуска съпруга си д-р Петер Линдстрьом и дъщеря си Пиа Линдстрьом. "Моралните пазители" на Америка в пресата и от амвоните са възмутени. Тя е бременна и решава да остане в Италия, където се ражда синът ѝ. През 1952 г. на Ингрид се раждат близначките Изота и Изабела Роселини, която, както и Пиа, става изключителна самостоятелна актриса.

Ингрид продължава да снима филми в Италия и накрая се завръща в Холивуд през 1956 г. в главната роля в "Анастасия" (1956), който е заснет в Англия. За този филм тя печели втория си Оскар. Едва ли е изпуснала и миг. Ингрид продължава да обикаля между Европа и САЩ и да снима филми, при това прекрасни. Филм с участието на Ингрид Бергман със сигурност е бил качествена продукция. В последното си изпълнение на голям екран във филма Höstsonaten (1978 г.) тя получава последната си номинация за "Оскар". Въпреки че не печели, мнозина смятат, че това е най-яркото изпълнение в кариерата ѝ. Ингрид се пенсионира, но не и преди да направи изключителна роля в минисериала "Жена на име Голда" (1982) - филм за израелския министър-председател Голда Меир. За този филм тя печели награда "Еми" като най-добра актриса, но за съжаление не доживява да види плодовете на своя труд.

Ингрид умира от рак на 29 август 1982 г., на 67-ия си рожден ден, в Лондон, Англия. - И.И. превод