Елън Бъркин (Ellen Barkin)

Елън Баркин е родена на 16 април 1954 г. в Бронкс, Ню Йорк, в семейството на Евелин (Розин), болничен администратор, и Сол Баркин, търговец на химикали. И двамата ѝ родители са от руски еврейски семейства. Израснала в района на Южен Бронкс и Куинс, Ню Йорк, тя иска да стане актриса още в тийнейджърска възраст и в крайна сметка е приета в Манхатънската гимназия за сценични изкуства.

След това Баркин посещава колежа "Хънтър" и получава дипломата си след двойна специализация по история и драма. В един момент тя иска да преподава древна история, но вместо това се връща към първата си любов - актьорството. След това Баркин продължава образованието си в нюйоркското Actor's Studio. Страхувайки се от процеса на прослушване, тя учи актьорско майсторство в продължение на седем години, преди най-накрая да се яви на първото си прослушване. Докато продължава обучението си, тя работи като сервитьорка в авангардния Ocean Club. Играе извън Бродуей в пиеси като "Shout Across the River" (1979), "Extremities" (1983), "Fool for Love" (1984) и "Eden Court" (1985), а за първата си главна роля във филма "Diner" (1982) срещу Мики Рурк и Даниел Стърн е аплодирана от всички, и след това продължава да се стреми към статута на секси твърда печенка със странни роли в "The Big Easy" (1986) с Денис Куейд и "Siesta" (1987) с ирландския актьор Гейбриъл Бърн, за когото се омъжва през 1987 г. и с когото се разделя през 1993 г., след като му създава син и дъщеря. Тя и Бърн се развеждат през 1999 г.

С характерните си присвити очи и леко нестандартни черти на лицето, Баркин продължава да очарова със статута си на момиче от грешната страна на пътя, най-вече в ролята на Ал Пачино в трилъра "Море от любов" (1989). Освен това тя се справя добре с ролята на малтретираната съпруга на Робърт де Ниро в "Животът на това момче" (1993) и представя сериозно "Calamity Jane" в "Дивият Бил" (1995). Други впечатляващи нестандартни проекти включват роли в "Страх и омраза в Лас Вегас" (1998), "Drop Dead Gorgeous" (1999) и "Mercy" (2000). В телевизията се представя добре в минифилма "Клинтън и Надин" (1988) и печели награда "Еми" за завладяващото си изпълнение в "Преди жените да имат криле" (1997) срещу Опра Уинфри в ролята на поредната малтретирана съпруга, която в този случай насочва жестокия си гняв към собствените си дъщери.

През 2000 г. Баркин се омъжва за милиардера Роналд О. Перелман, единадесет години по-възрастен от нея и председател на компанията "Ревлон", и сравнително спира кариерата си, като се появява спорадично в остри филми като "Тя ме мрази" (2004) и "Палиндроми" (2004). През 2006 г. Баркин и Перелман се развеждат по остър начин.

Непосредствено преди развода си в края на 2005 г. Баркин се впуска в независима филмова продукция с Applehead Pictures - компания, която създава заедно с брат си Джордж Баркин, който е сценарист и бивш главен редактор на National Lampoon и High Times, и бившата изпълнителна директорка на Independent Film Channel Каролин Каплан. В първата си голяма актьорска изява след развода си с Перелман, Баркин се снима в "Тринайсетте на Оушън" (2007 г.) заедно с Джордж Клуни, Мат Деймън, Брад Пит и бившия си колега Пачино. След "Оушън" тя изпълнява поддържаща роля във филмите на Антоан Фукуа "Най-добрите в Бруклин" (2009), "Щастливи сълзи" (2009) с Паркър Поузи и Деми Мур и "Дванадесет" (2010).

С течение на времето Баркин продуцира игрални филми, сред които Letters to Juliet (2010) и Another Happy Day (2011) (в последния проект тя изпълнява и главната роля). На малкия екран се появява в епизод на "Модерно семейство" (2009 г.), а новият ѝ сериал по NBC, "The New Normal" (2012 г.), получи предпремиера по време на Олимпийските игри.

Сред по-новите гледки са филмите "Хамелеонът" (2010), "Много добри момичета" (2013), "Обущарят" (2014), "Каменни ръце" (2016) и "Активни възрастни" (2017). Има редовни роли в телевизионните сериали The New Normal (2012) и Animal Kingdom (2016). - И.И. превод