Колко филма и сериала с Дърк Богард има във Filmitena?
Към момента с профила са свързани 4 заглавия. Списъкът се допълва при добавяне на нови продукции и роли.
Dirk Bogarde
Филми, сериали и роли на Дърк Богард, подредени по година, IMDb рейтинг и популярност. По-долу ще откриеш и биографична информация и свързани новини.
Най-новите свързани заглавия са Недостижимият мост (1977), Провидение (1977), Смърт във Венеция (1971), Скъпа моя (1965).
Показани са 4 свързани заглавия за избрания филтър.
Разширеният списък може да включва филми, сериали, късометражни продукции и други екранни участия. Заглавията, които вече присъстват във Filmitena, водят към подробната им страница.
Сър Дърк Богард, роден като Дерек Джулс Гаспар Улрик Нивен ван ден Богард на 28 март 1921 г. в Хампстед, Лондон, е сред най-изтънчените и сложни актьори, които британското кино е създавало. Син на фламандския редактор на изкуствата във вестник *The Times* Улрик ван ден Богард и шотландската актриса Маргарет Нивен, той израства в артистична и интелектуална среда, но още в детството си усеща контраста между строгото възпитание и свободния дух на изкуството. Детството му преминава в провинция Съсекс, където сестра му и неговата бавачка Лали Холт играят ключова роля в възпитанието му.
Първоначално учи в училища в Глазгоу и Лондон, след което записва комерсиално изкуство в Chelsea Polytechnic, където един от преподавателите му е самият Хенри Мур. Въпреки че баща му го подготвя за кариера като критик на изкуството, младият Дерек избира театъра. Първите му стъпки са несигурни – през 1939 г. излиза на сцена с едно единствено изречение в лондонския Q Theatre, а след това се появява като статист във филма *Come on George!*
Началото на Втората световна война променя живота му. Присъединява се към кралския полк Queen’s Royal Regiment и служи като офицер в Разузнавателното звено на военновъздушните сили, където достига до чин майор. Участва в освобождаването на концентрационния лагер Берген-Белзен – преживяване, което го белязва завинаги. След войната започва да пише поезия и да рисува, а някои от неговите военни картини и днес са част от колекцията на Имперския военен музей.
След демобилизацията си се завръща към актьорството и по предложение на своя агент приема сценичното име Дърк Богард. През 1947 г. получава първите си по-сериозни роли, а успехът идва с *The Blue Lamp* (1950), където играе млад престъпник. Филмът се превръща в сензация и поставя началото на нов етап в британското кино. През 50-те години Богард става любимец на публиката благодарение на ролята си на д-р Саймън Спароу в комедиите *Doctor in the House* и *Doctor at Sea*, но под гладката фасада на чаровен лекар се крие артист с дълбоки амбиции за по-трудни и психологически роли.
Истинското му преобразяване идва през 60-те години. Той се обединява с режисьора Джоузеф Лоузи и сценариста Харолд Пинтър, с които създава филмови шедьоври като *The Servant* (1963), *King & Country* (1964) и *Accident* (1967). Тези филми показват неговата способност да изразява сложни вътрешни състояния с минимални средства – чрез поглед, мълчание, жест. За *The Servant* печели първата си награда BAFTA за най-добър актьор.
Една от най-смелите му роли е във филма *Victim* (1961), където изиграва адвокат, изнудван заради хомосексуалността си – тема, табу за времето. Богард, който сам дълги години пази личния си живот далеч от публичността, проявява огромна смелост, поемайки тази роля. Филмът става ключов за промяната в общественото отношение към хомосексуалността във Великобритания и остава символ на морална храброст.
През следващото десетилетие работи с велики европейски режисьори като Лучино Висконти и Ален Рене. В *Death in Venice* (1971) на Висконти, където играе композитора Густав фон Ашенбах, създава една от най-завладяващите и тъжни роли в историята на киното – изпълнение, което самият Богард нарича „върхът и краят“ на кариерата си. Други знакови негови участия включват *The Damned* (1969), *The Night Porter* (1974) и *A Bridge Too Far* (1977).
Извън екрана, той води дългогодишна връзка със своя мениджър и спътник в живота Антъни Форуд. Двамата живеят дълги години във Франция, където Богард започва да пише – автобиографиите и романите му се превръщат в бестселъри, отличаващи се с фин хумор и дълбока самоирония. След смъртта на Форуд през 1988 г. актьорът постепенно се оттегля от публичния живот.
През 1992 г. е удостоен с рицарско звание от кралица Елизабет II за приноса си към британското кино. Последните му години преминават тихо в Челси, Лондон, където пише, рисува и подкрепя движението за доброволна евтаназия. Умира на 8 май 1999 г. на 78-годишна възраст.
Дърк Богард остава в историята като актьор, който превърна вътрешното мълчание в сила, и като човек, който със своята чувствителност и интелект придаде на британското кино ново лице – лице, което, по думите на критиците, „поглежда света с очите на следвоенна Англия“.
Към момента с профила са свързани 4 заглавия. Списъкът се допълва при добавяне на нови продукции и роли.
Използвай филтъра IMDb, за да подредиш филмографията по рейтинг.
Подреди по година, за да започнеш от най-новите заглавия.