Death in Venice / Смърт във Венеция

Не се случва често успехът на един филм да се дължи в толкова голяма степен на музиката към него, но случаят със Смърт във Венеция е именно такъв. Екранизацията на Лукино Висконти по романа на Томас Ман за сексуалното обсебване е подкрепен от великолепна музика – най-вече от третата и петата симфония на Густав Малер.Начело на актьорския състав е Дърк Боугард като застаряващия немски композитор Густав фон Ашенбах, който е непреодолимо привлечен от русоляв красив младеж в хотел във Венеция. Поразен, Ашенбах се оставя да бъде обсебен от игривия флиртаджия (Бьорн Андресен) и дори удължава престоя си в града, въпреки избухналата епидемия от холера. Боугард прави забележително изпълнение като композитора с изящни маниери и залага повече на действието, отколкото на репликите си, за да пресъздаде боязливата колебливост на възрастния хомосексуалист. Освобождавайки персонала на хотела с едно махване на ръка, докато наблюдава с обожание тялото на момчето и придържа кърпичка пред носа си, болният герой на Боугард е в идеално съзвучие с декаданса на Венеция.Награди и номинацииКан ’71 – Наградата за 25-aта годишнина (Лукино Висконти), номинация за „Златна палма”; Давид на Донатело ’71 – Най-добър режисьор; Оскар ’72 – Номинация за костюми (Пиеро Този); БАФТА ’72 – Най-добър художник (Фердинандо Скарфиоти), оператор, костюми (Пиеро Този), саундтрак, номинации за актьор (Дърк Богард), режисьор и филм