Считана от много критици за най-великата жива актриса, Мерил Стрийп е номинирана за наградата "Оскар" цели 21 пъти и я е печелила три пъти. Мерил е родена като Мери Луиз Стрийп през 1949 г. в Съмит, Ню Джърси, в семейството на Мери Улф (Уилкинсън), художник по рекламата, и Хари Уилям Стрийп-младши, фармацевтичен мениджър. Баща ѝ е от немски и швейцарско-германски произход, а майка ѝ е с английски, ирландски и немски произход.
Ранните изпълнителски амбиции на Мерил клонят към операта. Тя започва да се интересува от актьорско майсторство, докато е студентка във Васар, а след завършването си се записва в Йейлското училище по драма. Тя се представя отлично в първата си филмова роля - "Джулия" (1977), а на следващата година е номинирана за първия си "Оскар" за ролята си в "Ловецът на елени" (1978). След това печели "Оскар" за изпълненията си във филмите "Крамер срещу Крамер" (1979) и "Изборът на Софи" (1982), в който прави сърцераздирателен образ на майка на затворничка в нацистки лагер на смъртта.
Перфекционистка в занаята си и педантична и старателна в подготовката си за ролите, Мерил изиграва редица високо оценени роли през следващото десетилетие в страхотни филми като Silkwood (1983); Out of Africa (1985); Ironweed (1987); и Evil Angels (1988). В началото на 90-те години на ХХ век кариерата ѝ бележи лек спад поради невъзможността да си намери подходящи роли, но през 1995 г. се изстрелва отново на върха с изпълнението си на женения любовник на Клинт Истууд в "Мостовете на Медисън Каунти" (1995) и на блудната дъщеря в "Стаята на Марвин" (1996). През 1998 г. тя прави първия си опит в областта на продуцирането и е изпълнителен продуцент на трогателния ...Първо не вреди (1997). Реалист, когато говори за бъдещите си години в киното, тя отбелязва, че "...независимо какво ще се случи, работата ми ще устои...". - И.И. превод