Резюме
Почукването е адаптация на романа The Cabin at the End of the World на Пол Трембли (Призраци в моята глава) и разказва за малко момиче и нейните родители, които отиват на почивка в отдалечена хижа, дълбоко в горите на Ню Хемпшир. Скоро на вратата се почуква и идиличната им ваканция е прекъсната от четирима въоръжени непознати, които ги взимат за заложници и ги поставят пред ужасяващ избор, от който зависи съдбата на човечеството. С ограничен контакт с външния свят, семейството трябва да вземе решение в какво да вярва, преди всичко да бъде загубено.
Първият трейлър на Почукването ни потапя в изключително напрегнатата атмосфера на филма, който разбива познатите клишетата, като взима елементи от поджанровете „хижа в гората“ и „нахлуване в дома“ и ги обединява с драматургичната и психологическа дълбочина на класическата драма, давайки заявка за незабравима мистерия, която ще държи зрителите в киносалоните с изпънати нерви и на ръба на седалките от първата до последната минута.
Първият трейлър на Почукването ни потапя в изключително напрегнатата атмосфера на филма, който разбива познатите клишетата, като взима елементи от поджанровете „хижа в гората“ и „нахлуване в дома“ и ги обединява с драматургичната и психологическа дълбочина на класическата драма, давайки заявка за незабравима мистерия, която ще държи зрителите в киносалоните с изпънати нерви и на ръба на седалките от първата до последната минута.
Коментари, мнения и ревюта
За да изпратиш коментар, трябва да си влязъл в системата!
Вход
6/10 Денят на Страшния съд
Филмът на M. Найт Шиямалан - "Почукването" е със солидна концепция и е изпълнен с вълнуващо напрежение, обаче просто имах чувството, че нещо липсва. Актьорската игра беше добра, с някои пробивни изпълнения на Бен Олдридж и Кристен Куи. Филмът е естетически издържан, което също е плюс, но историята просто не ми допадаше. Имах чувството, че си тръгнах от филма с повече въпроси, отколкото отговори, и с цялостно усещане за незадоволеност. Мисля, че в по-голямата си част зрителите ще се насладят на този филм, но потенциалът за по-задоволителен завършек според мен ще остави у тях чувство на разочарование. Все пак си струва да се гледа.
4/10 Загуба на време
Прочетох книгата, на която е базиран този филм, преди да го гледам. Хижата на края на света е страхотна книга, която наистина се потапя в историите на героите, философията зад избора и завършва с двусмислен финал, в който не си сигурен кой е прав накрая.
Филмът беше на едно ниво с "Последният повелител на въздуха" по отношение на това как взе първоизточника и направи обобщена адаптация в Уикипедия с лош диалог, актьорска игра и край, който пропусна смисъла. Единственото изкупително качество беше изпълнението на Дейв Батиста. Той наистина се справи добре с ролята на гигант със златно сърце, който е принуден да извърши нещо ужасно. Наистина можете да видите тъгата в очите му и убедеността му, че това, което е видял, е истина.
M. Найт трябва да получи помощ при писането на сценариите си. Той просто не знае какво прави.
7/10 Доста добър филм, но жалко за финала
В свят на продължения и римейки, М. Найт Шиямалан продължава да ни поднася интересни и оригинални истории. Но за съжаление понякога получава много критики за тях. Хората искат оригинално съдържание, но след това го унищожават всеки път, когато се появи. Не е учудващо, че не можем да имаме хубави неща. “Почукването” не е съвършен, но със сигурност е забавно пътуване.
Филмът започва като мистерия. Не знаем какво се случва и всичко изглежда много странно и няма особен смисъл, а това е добър начин да започне един филм. След това ни представя важните насоки какво се случва и нещата стават особено интересни. В този момент просто трябва да изключите мозъка си за логиката, за да издържите до края на филма. Защото подобно на голяма част от религиите, в него няма и капка смисъл.
Филмът ме разочарова единствено с финала си. Книгата има толкова интересен и провокиращ мисълта край. За да бъде реализират филма, явно продуцентите са настояли да го променят. Много незадоволително, но за съжаление това е положението в света на киното. 99% от стойността е опорочена, заради страхът да бъде обиден 1% от зрителите.